Предистория
По въпроса с домашните любимци родителите биват или силно пристрастни, или силно резервирани. Мистър Н. и мисис И. не бяха изключение. Залитаха в двете плоскости, но по отделно и винаги независимо един от друг. Заради това и визията дали към дома им да се присъедини някоя мила животинка, вечно се разминаваше. Мистър Н. и мисис И. вече имаха скромен опит зад гърба си с отглеждането на рибки, което всъщност си бе жива агония в продължение на няколко месеца. Не само за рибките. И оставете настрани хигиенната страна на въпроса, ами рибките се оказаха някакви рибоядци, които когато не се чифтосваха, се самоизяждаха. Така един ден семейството се прибра насред гол аквариум. Мистър Н. и мисис И. повдигнаха равнодушно рамене, почистиха го и го зазимиха на балкона до евентуален втори опит с повече ентусиазъм.
За децата на мистър Н. и мисис И. винаги е било привично да мачкат всяко четирикрако, наивно озовало се в периметъра на аурата им. След всяка такава среща логореята за това как те тримата много, ама много искали домашен любимец се изправяше на нокти срещу логореята на мистър Н. и мисис И. за това какво неподходящо за такава отговорност семейство са. Освен сърцераздирателната история с агонизиращите рибки, мистър Н. и мисис И. винаги се стараеха да обрисуват и реалистичен сценарий, е, всъщност песимистичен сценарий, с който да отложат с поне едно сто-двеста години появата на животно в дома им. Бедното животинче, заключвали със златен ключ поредния безуспешен бунт мистър Н. и мисис И. Трябва да отбележим, че в живота преди децата, мистър Н. никога не се бе грижил за животинка, а мисис И. бе възпитала цял един вълкодав от породата микс от булонка и фокстериер. Също така и двамата бяха категорични, че не одобряват котешкия нрав, за който само бяха чели, но им липсваше житейски опит. Негласно в семейните спорове се визираше проекто куче, като обобщение на целия възможен животински вид и неговото приложение в този дом.
Да се върнем към двете страни от спора. Децата са си деца и всяко следващо поколение ще се бори докрай по един или друг начин в името на домашния любимец, подминаваха мистър Н. и мисис И. неизбежно приближаващата се катастрофа. Като опитна жена, перфектна мама и бизнес дама, мисис И. винаги вадеше от ръкава си няколко дузина емоционални довода против споделения живот с четирикраки, които изстрелваше пред любезните си слушатели под формата на водопад от думи и примери. Като стожер по възраст и височина и бидейки глава на семейството, за целите на масовата психоза мистър Н. ползваше доводи съвсем практични, като например:
„Мебелите са нови“, три удивителни.
„Стените са нови“, три удивителни.
„Никой не чисти в тази къща“, три удивителни.
„Ако влезе животно, аз ще изляза“, три удивителни.
На любезните слушатели не им оставаше нищо друго, освен да измрънкат как още при първо достигане на онези велики 18 години щели да си имат кучета и котки. Най-малкият нали се води най-глупав – той щял да си има Ferari. Мистър Н. и мисис И. подминаваха тези грозни смущения в матрицата с лека ръка, докато…
В наши дни
Сряда, 23-ти август
Семейството на мистър Н. и мисис И. търси удобни, практични, стабилни и красиви бюра за учениците си. Разбира се, след проведени няколко скандала, пардон, семейни съвета, как отново всичко се случва в последния момент и как другите хора не правели така, на всички им става ясно, че току-така не се откриват бюра, които да притежават съвкупността от търсените качества. Напълно подходящ момент, в който триото на задната седалка решава, че е време да изпълни традиционната си програма. Темата на представлението отново включва молби и вопли за домашен любимец, прекъсвани начесто от искания да им бъде осигурена веднага храна. Непоколебими, мистър Н. и мисис И. насочват вниманието на децата към въртележката пред мола, засичат време и за норматив успяват да поръчат три бюра, при това красиви и практични. По въпроса за удобството и стабилността, никой от двамата не смее да изкаже мнение заради компромисната цена. Обратно в колата, децата подемат за последен път версията за питомец и също за последен път търпеливо изчакват да приключи залпа от думи, примери и доводи на мистър Н. и мисис И.
Четвъртък, 24-ти август
В двора на мистър Н. и мисис И. някой плаче. Откритието създава смущения в матрицата. Този някой е гушнат, затоплен и нахранен. За първи път след съкрушителната загуба на рибките, мистър Н. и мисис И. се изправят на нокти, но не срещу децата си, а един спрямо друг. Случайни странични наблюдатели биват призовани за свидетели, за да повлияят емоционално на мистър Н. или да създат логически спирачки пред мисис И. Децата са в ступор, блокирали пред напълно непознатия за тях майчин инстинкт у мисис И. към едно въшливо коте.
„Тате, виж, има сини очи като на мама“, съвзема се най-голямото дете.
Мистър Н. брои до 10. Първи път, втори и трети. Мисис И. събира кураж и свише се сдобива със сили да сготви най-вкусната вечеря и да извърши сама стотици домакински геройства. Разбира се, бдителността на мистър Н. не може току-така да бъде приспана, нито бушуващите му три удивителни – омилостивени. През нощта всички са будни. Мистър Н. неуспешно крие раздразнението си под завивките. Мисис И. храни и дундурка ревящо коте на два часа. Децата проверяват дали родителите им са с всичкия си.
Петък, 25-ти август
Вместо „Довиждане“, мистър Н. изпраща кратки команди:
„Когато се прибера от работа, котиту не го искам тук. Или той, или аз“, три удивителни.
Мисис И., чиято нова мисия е да опази крехкия котешки живот, отговаря бунтовнически „Мяу“ и в съзаклятие с децата организира тих метеж. На емоционално ниво. Незакусили и вместо с автомобил, мяучещата и убедена, че знае местонахождението на клиника „Добро хрумване“, мисис И. превежда децата и котето в пешеходно лутане из целия център. Все пак мисис И. успява да си възвърне човешкия говор и достойнство малко по-късно, когато ѝ хрумва, че можеше да е по-зле. Например, ако бе открила крокодил вместо коте.
Двуседмичното, както се оказва, четирикрако, се сдобива с име. Тидик. Тидик има спешна нужда от лечение, което се провежда през следващите дни. Мистър Н. се прибира в дом, в който вече живее котка от мъжки пол с тигрова окраска. Тидик. Съгласява се да му осигури дом за една седмица докато котето порасне и започне да се грижи самичко за себе си. Никой от семейството не счита за уместно жертвоготовнически да издърпа мистър Н. от самозаблудата, в която сам е скочил.
Събота, 26-ти август
Мисис И. има уговорена фотосесия, която прекъсва и повежда нищо неподозиращото семейство, обекта на съботния ѝ ангажимент, към дома си, за да нахрани най-малкия член на домакинството. С ужас открива… липсата му. В знак на добра воля, мистър Н. е повел децата и Тидик на разходка в Южния парк. Мисис И. напуска дома си огорчена, тъй като никой не се е сетил да я попита за разрешение, та нали тя е майката; и изтерзана, тъй като същия никой не се е сетил да вземе и млякото, не само котето, за да го нахрани. Фотосесията продължава.
Привечер мистър Н. прекъсва мисис И.:
„Спри да наричаш котиту „бебе“. То не е бебе, а коте“, познахте, три удивителни.
Неделя, 27-ми август
Тидиче сякаш участва в експеримента на Павлов – щом мисис И. го завие през глава, той се сгушва в мама Мецана или тате Тоби, зависи кой от двамата плюшени заместник-родители е изпран в момента, и заспива.
„Мама, а кога ще проговори?“, любопитства момиченцето, „Майките котки кръщават ли си децата с имена?“
„А ти сигурна ли си, че това не е плъх, а коте?“, все пак съмнението изяжда голямото момче.
Някъде през септември
Мисис И. признава в разговор, че макар никога да не е харесвала котки, обожава Тидик. Нарича го шеговито „малък плъх“ и „маминчо“ и често го дебне с камерата. Профилите ѝ в социалните мрежи започват да се давят и същевременно задушават от умиляващи котешки снимки. Мистър Н. успява да приспи котето и дори му се усмихва. А когато заминава в командировка, всяка вечер пита първо как е Тидик и след това как са децата. Децата пък активно участват в почистването на естествените тидически нужди, в храненето му през три часа и в приспиването. Или както често започва да се убежда мисис И., котешките бебета се гледат съвсем като човешките. Умопомръчението ѝ приключва когато любимецът се сдобива със зъби за едно денонощие и с този предателски акт променя правилата на играта.
Мистър Н. се съгласява Тидик да остане за още две – три седмици. Децата и мисис И. тайничко протриват ръце. Седмица по-късно мистър Н. се връща от командировка. Децата го посрещат с:
„Тате, добре дошъл! Може ли Тидик да ни бъде домашен любимец?“
Мистър Н. се усмихва отнесено, о, успяхме, три удивителни.
Някъде през октомври
Тидиче вече спи сгушен на топло между мистър Н. и мисис И. Живот…
Епилог
Тидиче се оказа невероятен борец. Хиляди благодарности на прекрасните ни ветеринари от „Добро хрумване“. Само за кратко, Тидичето успя на няколко пъти да ни изплаши сериозно и тъй като вече не си представяме живота без него, умоляваме висшите вселенски сили да бъдат милостиви към бедните ни любящи сърца. А тидическите пакости тепърва предстоят, три удивителни, многоточие.
Топли прегръдки и за приятелките ми, които винаги намират време да отговорят на безумните ми въпроси около тидическото развитие капка по капка. И, да, коте се гледа съвсем като човешко бебе, а това е територия позната.
Децата ни са чудесни. Дълго време ние, родителите им, прахосвахме енергия в туширане и разсейване на желанието им за домашен любимец. Но пък ако го бяхме уважили, днес нямаше да имаме Тидиче. Този малък мъркащ пух, който преобърна света ни и спаси мен, мисис И. и него, мистър Н…
