Първата думичка, с която ме посрещна Мирянка когато вратата се отвори, бе: „Не, няма!“ Лелееееее! Явно ужасните две не приключват автоматично с настъпването на щастливото число 3. Като опитна майка, преминала три пъти през всички известни ми бебешки пубертети, реших да не заставам много-много пред взора на звярът. Мирянка ме бе забравила от миналогодишния й рожден ден, така че се опитах да се поставя на нейно място. Може би нещо такова – „Влиза някаква леля и нещо там ми говори. Не я искам, чакам си гостите, заета съм. А пък подносът е препълен с Rawly, трябва да го изпразня!“ Вместо да се бия по мъжки за нейното внимание и усмивки, се заех с нещо полезно – подредих това-онова из декорациите докато лека-полека първите гости дойдоха и трябваше да грабна камерата…
Сладка Мирянка, отговорност е да си на три, а ти имаш и важната задача да бъдеш любимата кака на бебе Дамян! Радвай света, любопитствай и с късмет да крачи напред към твоите четири! ❤
Ваша, светът побира толкова много малки тригодишни светове, Изи