Няма по-страшно от това светлината в очите на невинно създание да гасне, а усещането за безизходица и безпомощност да задушават дните и нощите…
Влязох тиха в УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ. Тиха и неподготвена от срещата ми с миниатюрните ръчици, привързани към пълни с лекарства системи. Ежедневна борба за живот, изпълнена с болка и въпросителни, страхове и надежди, помислих си преди сълзите да наводнят лицето ми. В една от стаите, сякаш бебешки плач спря въздуха и времето. „Давам й лекарството, за това плаче“, обясни майката. Извиних й се за проявата на слабост. Вместо тя да намери спокойствие и утеха у мен, аз я потърсих у нея.
Коридора бе достатъчно самотен, за да приюти страховете ми; спомените ми от последното посещение в ИСУЛ когато баща ми почина и трябваше да организирам погребението му; вината, че предишния ден се карах на моите деца, вместо да съм благодарна, че са здрави. „Резултатите от рентгена са добри!“, съобщи лекар на друга майка, а косичката на момченцето й бавно, срамежливо, но силно и завинаги бе започнала да се възстановява след химията. „Сякаш върлува някакъв злокачествен вирус“, отговори й тя, „толкова много деца се разболяват всеки ден.“
Така стая след стая, навлязох в мини обществото на Клиниката по детска клинична хематология и онкология. Някои деца играеха на доктори, други се гушеха, притихнали в най-топлата прегръдка. Майките разговаряха на висок стил – по неволя с терминология, която никога не искам да опознавам, но с усмивка, с добронамереност, с надежда. Обещах им снимки, обещах им работеща кампания, която да съдейства за по-добра грижа, за по-добри условия за лечение и оздравяване. На излизане от отделението нямах повече сълзи. Имах вярата и знанието, че всяка капчица добро намерение отприщва вълна от добрини.
Дарителската кампания се осъществява от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България и ще бъде представена на 9 декември т.г., на годишните IR награди, отличаващи най-добрите директори за връзки с инвеститорите на български публични компании. Събитието ще подкрепи кампания за закупуване на централни венозни катетри за продължителни вливания и терапии на деца от Клиниката по детска клинична хематология и онкология към УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ.
Видеото на кампанията можете да разгледате и споделите от YouTube. По ваша преценка, можете да споделите и тази публикация.
А треперещите ми ръце заснеха моменти, които нямат нужда от повече думи…
С този венескоп – уред, откриващ вените, лекарите успяват да поставят абокатите, които са огромни и неподходящи за детските ръчички. Понякога падат или се разместват, което налага нова манипулация с болка и стрес за хлапетата. Децата, при които се налага продължително лечение, често получават хематоми и възпаления, които затрудняват вливанията и ежедневието им. Целта на кампанията е да се закупят венозни катетри за поне 50 деца, като единичната цена за катетър е близо 600 лв. Практиката е при възможност родителите да заплащат за него, тъй като държавата не осигурява такава… ами, екстра.
Данни за дарение, можете да откриете тук:
Благодарим на всички, които ще прегърнат тази кауза като собствена!