Когато „хендмейд“ е повече от дума в речника

АПРИЛ 19, 2014

От известно време вкуса на българинът до голяма степен се промени или по-скоро се върна назад към времето, в което евтините китайски боклуци не припарваха насам, когато всичко нужно си правехме и готвехме сами. Вече сме старателни и взискателни в избора на продукти, преоткриваме изпитаните бабини рецепти (и лекове) или посещаваме заведения, в които ни посрещат с лъх на домашно приготвени вкусотии. Чудесно е, че пренебрегваме счупизъб козунаците за левче, пътували един месец по море, че сме в състояние да отделим седем пъти повече за такъв, съдържащ в себе си яйца, но не на картинка. Освен, ако не ползваме машината за хляб, разбира се…

По същата логика и със същата скорост, преоткрихме и ръчно изработените продукти. Самата аз потънах в този чуден свят преди точно две години.

Усещам, че пиша не особено смислено, затова минавам по същество. Изглежда, че въпреки желанието ни да притежаваме нещо, изработено не от анонимен автор или далечна фабрика, вероятно се получава разминаване в представите ни. Ръчно създаденият продукт, в който е вложено творчество, идея, време и усилия, е като малкия момент – не може да бъде повторен насила, не може да се размножи по поръчка. Аналогично, когато свещенодействаме в кухнята, ястието не се получава еднакво всеки път дори и да не експериментираме със съставките. Художникът не би могъл да повтори себе си, той пресъздава конкретна емоция, история, кратък миг, композира ги тук и сега заради самия себе си, заради нас.

Вероятно вече звуча съвсеям безсмислено, но това до тук беше прелюдията. За близо десетина дни получих три съвършено еднакви коментара за аксесоарите, които изработвам. Не смея да си въобразявам, че хората винаги са били очаровани от тях през изминалите две години, но изглежда у мен има някакъв проблем, който ме кара да се чувствам посочена с пръст и да изпадам в оправдания. Надявам се да не звуча нито като обвиняема, нито като обвинител – бих искала за пореден път да излея чувствата си, напълно добронамерени, с надеждата да бъда разбрана правилно.

Пунктуацията и правописа са запазени във всички цитати, спестявам имената на авторите им, тъй като ги ползвам своеволно.

„Здравейте,
Получих брошката днес, благодаря…но очаквах, че ще е същата като в сайта…но бялата част отгоре е повече и някак си не е това което е в сайта, красива , но за да съм честна очаквах друго.“

1-orders23

Искрено съжалявам, че съм разочаровала дамата. Разлика в двете брошки има, не отричам, и точно в това е смисъла. Понякога оригиналът е по-сполучлив от повторението му, друг път – обратното, и това е нещо, което няма как да контролирам, защото не съм крупен китайски производител, нито машина. Попитах неутрален познат, който не питае интерес към ръчно изработените продукти, дори дълго време ме уверяваше, че няма смисъл от хобито ми:

„Да, различни са. По отделно са много красиви, но поставени една до друга сякаш не са един и същи модел, сигурно така ми изглежда заради листата. Защо си ги сложила, махат ли се? Защо трябва да изглеждат еднакви, нали предлагаш хендмейд?!“

Понякога е видима разликата заради фотоапарата, обработката, мониторите.

„Получих диадемата шоколад.Благодаря красива е,но не е това което е на снимката цветовете са други и това не ми хареса.“

1-orders24

Единствената разлика е в това, че си позволих да добавя допълнителен елемент Сваровски, иначе можете да познаете сатена по зелените шарки. Аксесоарите са снимани при коренно различна светлина и с различна техника. И ако едната е по-шоколадова от другата, си мисля, че е по-добре да не измислям име за всеки отделен продукт и да премахна всички по-стари снимки от сайта, за да няма разочаровани страни.

Споделих и с друг човек:

„аз като искам нещо ръчно правено, обикновено си представям нещо, но не мога да го обясня добре и го оставям в ръцете на автора. и много често, да не кажа винаги, резултатът се разминава с това, което аз съм си представяла. но съм се научила да разграничавам нещата, не може да очакваш някой непознат да ти сканира мозъка. даваш насоки, останалото е от автора. Запознал си се как работи, какъв стил има и толкова. понякога се случва резултатът да надмине очакванията, но обикновено е обратното… Сигурно си мислят, че поръчват точно това, нали така е по магазините. Фабриката пратила 10 бройки и айде, до изчерпване на количествата. ако не могат да поемат „риска“, не са подходящите клиенти.“

Ето къде се крие ключът от палатката – авторството. 🙂 Правото да твориш така, както никой друг не умее, защото иначе се превръщаш в обикновен имитатор, техничар, машина. Не бих искала да гледате на мен по този начин.

Този модел стана толкова популярен, че вече спрях да снимам вариациите му.

1-orders22

Към него засега няма оплаквания, но го показвам, за да илюстрирам цялостната ми идея – прогреса на един аксесоар. Как бих могла да гарантирам изпълнение със 100%-ова точност, след като умишлено не работя нито със шаблони, нито с готови изрязани форми? Ръчно изработените цветя са като вълшебството на малките моменти – уникални и силно зареждащи; като жената, трепетно очакваща аплодисменти за поредния си шедьовър за вечеря; като художникът, който не поглежда назад.

Защо достойнствата на ръчната изработка винаги ще бъдат недостижими за продуктите от поточната линия? Лично за мен, за моето усещане, отговорът се крие в уникалността на всяко нещо, до което се докосвам – сякаш то има свой собствен живот и име, носи своя си заряд, има своя съдба. И е важно да получи добро отношение когато от моите ръце премине в тези на собственика си. Всеки аксесоар е като… почти насилствено отделена от мен частица – аз съм сурогатната майка! Предназначен е за някого и зная, че ми принадлежи само за срока за изработка, чувствам как живота се влива в него при всеки следващ бод, при всяко ново добавено листенце, цвят, елемент. Представям си как ще изглежда съвършено и завършено, нямам търпение да се материализира в ръцете ми, да му се порадвам и да си почина от него. Снимам го от четирите посоки на света, осъзнавам, че е време за раздяла. Имам слабост към определени аксесоари и единственото, което ме крепи преди да го отдам, е, че следват още и нови.

Напълно разбирам разочарованието на дамите и повярвайте, търся вината в себе си, в разбиранията си и във формАта, който съм избрала да представя аксесоарите. Предложих на всяка от тях да върне поръчката си. Но въпросът ми е, ако не творя, ако не надграждам работата и себе си в лудешко състезание с оргиналната ми и всяка следваща я идея, как ще се развивам? Как ще имам самочувствието да претендирам, че притежателите на моите текстилни цветя се радват на уникален продукт, а не просто на поредния ръчно изработен продукт? Копнея моите аксесоари да са разпознаваеми, това е.

Ако разбиранията ми са несъвместими с търсенето на пазара, вярвайте ми, това причинява доста болка. Сърцето не търпи команда, обаче, то просто трябва да бъде такова, каквото е. Майка ми е художник, минал през различни периоди в кариерата си. Когато от нея се търсеха определени изображения, тя отказваше поръчки, защото точно тогава й се рисуваха икони. Баща ми много пътя я упрекваше, че не умее да се продава и че трябва да се съобразява не с поривите си, а с клиентите. Затова и известността й бе ограничена до определен кръг хора – тя просто не можеше да изневери на душевността си и който вярваше в нея, я следваше. Останалите се обръщаха към комерсиалните автори или онези, които създаваха по поръчка. Драмата не е непозната за творците, дори въздейства на креативно ниво. Други ги смирява.

Не умея и не искам да работя на конвейер, това е. Ако преди време съм „виждала“ аксесоара по един начин, то днес той ми „проговаря“ по друг. Това е моето разбиране за handmade – не само да направиш нещо, а да му дадеш свободата да бъде себе си. Бих желала хората да уважават именно това – специално за тях е изработен аксесоар и гарантирано няма да бъде повторен никога. Бих желала да ми гласуват доверие и да знаят защо са се обърнали към мен, защото има много творци, които също работят от сърце. Зная, че пътят е трънлив и неравен, но никога не съм избирала друг.

Ваша, Изи

П.С. Радвам се на всяка обратна връзка. Тя ми помага да не се отклонявам от пътя заради изкушенията, да бъда себе си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: