43. Спомник

Първоначално забравих годишнината от сватбата ни. Но не си признах, напротив. Фръцнах се, че той не я помни. Е, простих (!), излязохме без децата, подарихме си разни неща, обещахме си други, направихме си селфи (че как без?!). И пак забравихме. Няколко дни по-късно проспах празника на свекърва ми. Ще кажете, пфффффф, нали е свекърва. Да, но не съвсем – нейния рожден ден винаги е сигнал, че предстои неговият, който… познахте, забравих, ами…

Есенният дъжд къпеше ореха пред прозореца ми в съботния ден, децата четяха книжки, баща им бе навън, аз обработвах снимки. Обядът, затворен между стените на казан (а, бе, 5 гърла, да не ми е лесно!), къкреше тихо-тихо. Идилия.

„Мамо, утре тате ще ни води на кино, обади се К1, знаеш, че утре има рожден ден, нали?“

Естествено, че зная, че има рожден ден, що за глупост, само не зная, че той е…, той е… УТРЕ! ОБОЖЕБЕ! ЕТО ПАК! И сега? Драма. Добре, успокой се, ще измислиш нещо. „Last minute gift“, изписах на един дъх в Google, с надеждата да ме подсети за нещо, с което разполагам у дома и мога да приложа в креативен подарък. Нищо, че и по-зле от нищо, отговаря ми Google. Добре, „diy simple gift ideas“, разчупих фразата нетърпеливо. Е, не, отказвам се. Стани и огледай наоколо, казах си. Секунди по-късно съзрях едничкия си шанс и доброволна, по силата на невъзможността да притежава собствена воля и глас в случая, жертва. Стъкленица от Икеа, в която до скоро се помещаваше прясното мляко. Приятелко, моите комплименти, вече никога няма да ти се налага да работиш в кухнята – вече ще си подарък. Неговият, оле! 🙂

Докато оглеждах дантелите, включих в действие децата, за да измайсторят специални картички, които да пъхнем вътре свити на руло. Сещате се, като послание от корабокрушенец. В случая, съвсем тематично, бедстващият бях аз. Защото кандидат-рожденикът се прибра без предупреждение и единственото, което ми хрумна, бе да създам интрига:

„Не влизай в стаята, децата готвят  изненада за утре!“

Бива ме, а? Със сигурност си е казал: „Лелеее, колко яко, не са забравили!“ Ооо! До тук добре, номера мина. Отмина и целият следобед в създаването на нещото, наречено „Спомник“. 

спомник-м

В него ще пазим всякакви детски произведения, мидички и камъчета, да речем. Като го препълним, ще му създам компания, после следваща и така докато си стане колекция от спомени в стъкленици.спомник1Прекрасното ми килимче в цвят горчица е от Вили, SimpliHome, и е само едно от трите, които притежавам (засега). Мисля, че имам най-топло облечения дом от всички ви 🙂спомник3

Ако решите да опитате и вие това у дома, имайте предвид, че грешен дизайн няма – ползвайте всичко налично и най-вече, не се съобразявайте с буквалното му предназначение. Google може да ви вдъхнови за различните стилове, а аз вярвам, че един бъдещ микс би бил интересен повече, отколкото поредица от еднакво декорирани стъкленици и буркани. Нашият „Спомник“ е мъжкар, следващия ще бъде елегантен и женствен…

Неделният дъжд е този, който тихичко ромоли, когато в 4,30 сутринта се събуждам с нова идея за неговия подарък. Цвете, живеещо в книга. Иначе казано, разделител. Но за него следващия път…DSC_0673

Много ли ви досадих? Простете. 🙂

Упс, забравих – и свекър ми празнуваше вчера…

gift

Ваша грижовна мецана, Изи

За декорацията ползвах: стъкленица от Икеа, памучни дантели с различни размери, шифон, тичинки, метални елементи в старо злато, дървено копче.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: