Vintage фасони и пак вали

В тазгодишния кисело-сладникав месец май, в който обичайната схема всичко да върви хаотично и да води собствен живот, около който да гравитирам и аз като автор на създанията си, в бутика се случиха няколко сватби и множество бебешки празници. Между капките се промъква и датата, с която официално приключва учебната година, а това означава, че трябва да помисля и за съкровища за нашите любими учителки. И сега, филма… 😀

Големият ми син има късмета да бъде част от училищен проект, в който два пъти седмично целия клас работи с т.нар. native speaker. Една много симпатична дама от Германия развива допълнително усет към езика у децата чрез игри, учене на стихчета, разкази за живота. Когато я срещам след часовете, уморена от десетките деца, не откривам в очите й друго, освен щастие от общуването й с тях и една удивителна за нашите ширини доброжелателна усмивка. И така, поприключвайки кисело-сладникавия май, ще си говорим сега и за цветята, посветени на г-жа Курт.

Но да ви разказвам колко бързах и колко пъти се спъвах в различни случки докато материализирам съкровищата за нея, едва ли ще ви дойде като новина. Можете да бъдете сигурни, че всичко вървеше по план до момента, в който се случи нещо, за което ще се разчуе скоро, а пък то направи така, че съсипа плана и създаде екшън. И за да не съм сама в суматохата, въвлякох и Дани от Dashick Handmade. Преди да ви разкажа за нея, обаче, връщам ви малко назад във времето, когато ви показах първите ми текстилни картички за 8-ми март. Една от тях бе за г-жа Курт, тази всъщност…katrincard1s

… а моята голяма награда като първескиня в картичкоправенето, бяха удивените деца. Г-жа Курт също се е зарадвала на изненадата, което много ни улесни когато трябваше да измислим какъв подарък да й поднесат учениците за края на учебната година. С Ели, майка от класа, която стои зад реализацията на проекта „native speaker“, ни хрумна този път да се спрем на класическа картичка във винтдиж стил, пълна с 25-тте имена на щастливи третокласници. И едно бижу към нея.

Картичкофурията Дани реагира светкавично, твърдейки, че е била манипулирана от мен и в пълна невъзможнст да ми откаже. Питам се, ако в онзи момент подозираше, че ще бъде замесена в екшън, дали щеше да обмисли предложението ми по-добре? Не смея да си го помисля, но видно е, съвместната ни работа се получи чу-дес-но.данис

Освен това Дани умее и да позира. 🙂дани1

Друг е въпроса, че фотографката в мен имаше първосигнална цел за екшъна си да се погрижи и просто направи снимки… някакви.

За да съм честна към всички ни, Дани свърши и по-тежката работа – мисловната, креативната. Моето бижу следваше нейната картичка в цветовата схема и основният елемент – букетчето.дани2с

Останалото вече трябва да са го свършили учениците… С пожелание за хубаво лято в София след бурната пролет, и родителите, и децата ще сме щастливи проекта с г-жа Курт да продължи и догодина.

Така гърми и трещи в момента, че дали ще ме вали е въпрос на време и географско местоположение. Уви, ще трябва да прибера колелото. Деца, тръгвам към вас, навличайте шушоните! Май е. 

Ваша, споменах ли за временната си глухота в ляво, Изи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: