Блус за двама. Защото любов е всичко

Тя е Любовта, той е Силата, двамата заедно създадоха Хармонията. А аз бях там и наблюдавах с цялото си сърце…

Когато се видяхме за първи път, им подарих една от любимите ни семейни песни, съхраняваща във вечността най-скъпите ни моменти, клик. Точно тогава, на тази първа наша среща, бъдещата Леда загатваше съществуването си и всички знаехме, че тя ще превърне един свят, споделен само между двама, в свят, изпълнен с обич, благодарност, търпение, уроци, бъдеще. Хармонията създаде семейството такова, каквото всички си представяме, че ще създадем. Неслучайно втората ни среща бе в дядовия й Ах!ТОПОЛ, а когато луната се шмугна измежду трепкащите звездици и се заливахме от смях вместо вечеря, наум си повтарях цитат от любим български филм и точно него им подарявам този път. Сякаш написан за тримата:

– Защо във всички песни се пее за любов?

– А нима има нещо друго…

Някак съм пропуснала да споделя тук есенната ни сесия с Криси, Боби и проекто Леда, а бързия преглед над кадрите показва, че има какво да ви разкажа. Ах!ТОПОЛската ни среща обаче ми е толкова скъпа! Скроихме я като на шега, пропътувахме България, сънувах докосванията и погледите, посетихме скъпи места (и за тях, и за нас с мъжът ми), разказахме си истории, разделихме се с прегръдки на сутринта. И от тогава до сега пристъпвам с усмивка…

Колкото до Ах!ТОПОЛ – сутрешната ми разходка в посрещане на изгрева бе като машина на времето. Сякаш бе лятото на 2003-та когато в моя свят се побираше едничката любов. Същата тази любов, която изкъпа ключа на колата в морето. Заради мерки за безопасност… А палачинките с шоколад и през лятото на 2017-та са си все там, защото годините са просто цифра.

Криси, Боби и Леда, за мен бе щастие да споделим този залез, обичам ви!

И последно – копринените боНжури за момичетата, създадени в тройно критичен момент, буквално пътьом към Ах!ТОПОЛ и по същия начин снимани – колкото си може телефона:

Ваша, Любовта е празника на Живота, Изи