Март от 365

Месецът, в който за първи път не създадох нито една мартеница и дори не успях да закупя за семейството и приятелите. Също, като никога и себе си не окичих. Времето играеше на гоненица с мен, появиха се лични тревоги – такива, че сякаш бях в Сатурнова дупка, с преобладаващ ретрограден Меркурий. Към астрономическите влияния, се намеси и пневмония, защо пък не, нали казват, че лошите неща идвали по три? Определено имах нужда от безплатни прегръдки (вж по-надолу), топли прегръдки, лечение с прегръдки, ама каквото и да е, само да е в прегръдки…

Пролетта уж беше зад ъгъла, а се оказа мираж, за да връхлети през април с летни температури. Но пък докато чакахме галещите слънчеви лъчи, през март започнаха първите ни кратки пътувания, както и планирането на пролетната ваканция, от която повечето родители на ученици имат фобия. Голямата изненада за децата бе зле прикрит опит от моя страна да запазя тайната на пътешествието – да издирим древногръцките богове, по които петокласникът ни е напълно обладан. Първо споделих с него. Разбира се само и единствено заради доброто намерение да го зарадвам. Помолих го да запази тайната само за себе си. Естествено, със сестра му също направихме комбина за пълно  нищоказване, а пред най-малкият запазих стоическо мълчание, защото отдавна сме го обявили за порта. Оказа се, че децата пазят тайна перфектно, за разлика от мен. И ето така, дни преди 1 април двамата изиграха чуден спектакъл пред баща им, а той, горкият, така и не усети моето предателство. Ама друг път да не ми доверява такива емоционални събития!

Март бе и месец, в който копринените цветя се стараеха да заглушат тревогата и тъгата ми по време на работата по един проект, който се разрастна във времето. Благодарна съм, че от поръчки не ми остана време да преживявам отново и отново отделни епизоди…

60/365 -> „Честита Баба МартООО, тате“

61/365 -> Going somewhere?

62/365 -> On the road again

63/365 -> #franklin meets ancient Greek gods

64/365 -> Back home, homework about a remembrance of our national heroes

65/365 -> The treasure is always marked with X, said #indianajones

66/365 -> Big girl shopping

67/365 -> International Women’s Day. „Sometimes it takes balls to be a woman…“

68/365 -> Sweet present from Zori Stoichkova

69/365 -> After swimming

70/365 -> Sweet baby Joanna

71/365 -> After 6 hours of shooting, it’s amazing how delicious might be just an ordinary dinner

72/365 -> Raindrops falling on my head ❤

73/365 -> Italian home for my camera

   

74/365
– Tidik, do you want more Maths?
– Another brick in the wall, Mama!

75/365 -> Free hugs for mommy bear, please

76/365 -> My baby bears are cooking

77/365 -> Team tigers missing the sun

78/365 -> These are the days of our lives…

79/365 -> Magic from #amsterdam

80/365 -> Cotton, denim, leather, lace, wood and a cat. Featuring Lalla from Zori Stoichkova

81/365 -> Someday. Justice. Revenge. Broken hearts. Devastated souls.

82/365 -> Kissey Retrograde, orbiting the Earth

83/365 -> Matching socks, hmmm

84/365 -> The bracelet – a blast from the past when his big brother was 2Y old

85/365 ->💤

86/365 -> CATch the dream

87/365 -> New tone of pink in action! And my schedule is full till the middle of June, thanks people!

88/365 -> If stories were school subject…

89/365 -> Too old for fairies

90/365 -> At last!

Завършвайки публикацията, осъзнавам, че в Instagram съм пропуснала кадъра с цъфналото дръвче и от там се е объркало преброяването на дните. Чудя се дали да не изтрия отминалите месеци и да оставям само настоящ?

Огромно удовлетворение ми носи мисълта че, че все така откривам какво да добавя към 365-дневното ми предизвикателство в конкретния ден, без чийт и без да досаждам твърде много на замесените. Е, понякога отправям някое и друго заядливо „После ще ми благодариш, че съм те снимала изобщо“, но то не може без драма. Хрумна ми и още един личен фотографски проект – „Квадрати“, който публикувам в личния ми профил във Facebook. Някои кадри са тук. Не съм го нарочила със специално задание, със снимките по него просто се намираме, когато им е времето. Иска ми се да се уча на минимализъм във всичко, вероятно това е такава стъпка.

Тежък бе моят март. Злият му дух затворих в стъкленицата на спомените. Ето, остави следа и в блога, стига му. Следва април с великите ни географски открития из Гърция, а в наши дни – тайни, които едва-едва се въздържам да запазя само за себе си…

C`est la Vie, Изи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: