Дени е човекът, който активно ми оказва своята подкрепа още от миналата година, когато се запознахме за сесията на нейния малък Вики. Странно е как напълно непознат човек навлиза в сърцето ти само след няколко разменени погледи и думи и колко много можеш да откриеш от себе си в него. Странно е колко мои познати, дори близки хора, останаха равнодушни към фотографските ми опити и развитие, познатите ми професионални фотографи сякаш като по команда игнорираха присъствието ми, докато човек като Дени ми подари позитивното си отношение. Ей така, без причина…
Вероятно, защото тя обича слънчогледи. И тяхната светлина блика и от същността й. Топлина, сила, романтика, чувственост, тънко чувство за хумор – това е Дени. ❤
И всъщност това не е сесията на Дени, а просто повод да й отделя няколко минутки само за нея. В отделна публикация ще я видите в компанията на двамата мъже в живота й. Знам, че я носят на ръце. 🙂
Такава е Дени – ноември й отива. А следващата година искам да я снимам сред поле от слънчогледи. И тогава ще преценим дали есенното слънце е толкова нейно, колкото и мое, дали жаркото лято се усеща и в очите й, така както се отразява в любимите й слънчогледи.
Междувременно ще ви споделя мъничка тайна. Защо добрите сърца са големи, защо около тях витае позитивна енергия, защо към тях се връща добрината? Защото една усмивка, едно потупване по рамото, един „лайк“ вършат чудеса. Не подминавайте приятелите си, особено когато са в началото на нещо значимо за тях самите. Кой знае, утре може да размените местата си?
Благодаря ти за всичко, Дени! ❤
Твоя, Изи
П.С. Е, от мен да мине, размислих. Представям ви Мишо и Вики. Но само толкова засега… 🙂
