Думичките, около които още от ноември Коледа се чувства прегърната, уютна, очаквана и вълшебна, отдавна напуснаха речниците ни заедно с нея самата. В очакване на Пролетта, аз, обаче, още не съм готова да я освободя от себе си. Или поне до преди минути не бях. Елхата толкова се бе сляла с интериора, неразстройваща домашния ритъм, та когато в началото на февруари се озова в кутията си, ндааааааа!, трябваше рязко да осъзная колко не съм била актуална. В моя защита само ще спомена, че още няколко приятелки споделиха тазгодишната ми игнор-практика и сякаш някои от тях все още се радват на коледни лампички и декорации. 🙂
Нямах възможност да ви покажа дори милимунда от коледните сесии. А те са ми много, много скъпи, защото бяха първите ми празнични ангажименти като фотограф. И затова, макар и нерегулярно, във фен страничката ми публикувам и до днес по няколко кадъра. Но колкото съм активна, така ще посрещнем лятото. Май не е добра идея. Пък и новите правила на Facebook допълнително възспират поривите ми. Ако не ви се чете защо и как, пропуснете долните абзаци. 🙂
Напоследък и двете ми фен страници, Mingle-mangle PhotoJumble и Mingle-mangle BuautyJumble, са в пета глуха заради новите Facebook правила, но няма да си плащам за реклама. Може и да греша в преценката си, но струва ми се, че платформата не е съвсем безплатна за потребителите си заради комерсиалните си цели. Зукърбърг разполага с личните ми данни, доколкото съм преценила да му ги отдам; с личните ми снимки, които дори и да изтрия от профила ми, се пазят нейде из сървърите, пък и са негова собственост; знае местата, които съм посетила или са ме отбелязвали; кои страници харесвам и какво чета и коментирам… С две думи, цялото ми съществуване е прозрачно за системата. А това си е част от маркетинга на една корпорация и многомилионна по съдържание база данни, която струва бая пари. Като автор, Facebook също наблюдава движението ми в страницата и постоянно бълва какви ли не (не)нужни неща от трети лица. Е, смятам, че отношенията ни са танту за кукуригу, в полза на социалната мрежа, и че новите правила, ограничаващи видимостта до малкия бизнес, са доста неприятни. Дори сриващи. Много се надявам статистиката им да покаже отлив от платените публикации, за да променят политиката си. Пък и някак, де да знам, не е ли изтощително да си толкоз лаком и само за пари да мислиш?!
Споделих с няколко приятелки, че не достигам до хората както преди. Дали проблема е в мен самата? Може би не показвам достатъчно добри кадри (отделно, че студийната фотография е по-приемлива и познаваема за хората, отколкото моя стил), може би аксесоарите ми не се отличават с идея и изпълнение, може би просто досаждам? Тогава Дороти ми каза нещо от рода на: „При всички е така, знаеш. А и Коледа отдавна мина.“ За пореден път, след разговор с нея, ми хрумват разни идеи, благодаря ти, мило човече! 🙂
Изключително съм благодарна за доверието, което всички семейства ми оказаха като гост в техния дом около Коледа, надявам се да съм покрила очакванията им. Мислех да има няколко отделни публикации за всяко от тях, но решението ми е друго – ще ви ги покажа тук и сега накуп. И веднъж завинаги ще изпратя Коледа. 🙂 И за да не претоварвам блога и сетивата ви излишно, всяко семейство ще ви представя като колаж от няколко кадъра.
Текстът беше до тук, хайде на пуканките! 🙂
* моята прекрасна Дани, авторката на книгата, над чийто графичен дизайн имах щастието да работя, и нейното семейство:
* семейството на Ани:
* най-забавните хлапетата, на Руми:
* много, много дискретно същество – Бориса, и мадмоазел Марта – нежни като капчици роса:
Специални благодарности на Галена за уютното посрещане и неколкократно предоставяне на помещенията на „Приказка без край“ за фотосесии. 🙂
* близначетата на Боян:
* любимите ми цветя, Далия и Калина, на моята прекрасна Ели:
* Алекс, за който асаните отдавна не са предизвикателство:
* картичкофурията Кати и нейното артистично семейство:
* сладките дребчовци от частна детска градина „Кристофър Робин“: Вики, Гого, Кари, Мише, Митко, Мони:
* най-трудната усмивка в кратката ми фотографска история – мъничето на Мариана, бъдещ батко:
* незабравимото ми приключение с Нели и нейното чудесно семейство:
* най-миниатюрното бебе, което съм снимала досега, съвсем новородено, и неговият изключителен батко, помощник на мама – бебетата на Вики:
* първата ми коледна сесия – чудно бебе Хрис на Божена:
* „близнакът“ на най-големият ми син, Явор, и семейството на най-добрата ми приятелка, Мая:
* прекрасната Ина, „жена на всички времена“:
* семейството на Дони, чудесни млади хора:
И такаааа, дано не съм пропуснала някое семейство, но ето така затварям на топло в сърцето си всички емоции около тези сесии, с надеждата, че ви харесват. Очаквам всички, които се сдобиха с подаръчни ваучера за Коледа, да се свържат с мен, а междувременно ще се лекувам от тревогите си. Каква ще е видимостта във Facebook, до голяма степен зависи от способността да задържаш вниманието на хората върху онова, което създаваш, но често това съвсем не е достатъчно. И не е по силите на човекът зад страницата. Затова съм много благодарна за всички споделяния и на публикациите от блога, и на тези във Facebook, радвам се на всички коментари и „лайкове“. Защото по-добра реклама от старомодната „от уста на уста“, за мен няма. 🙂
Ваша, „Facebook“ е единственото място, където мога да говоря на стена и да не изглеждам като идиот“, Изи
Йей! Обичам Коледата, но от Декемри до Февруари й е предостатъчно, новата година почна, искам да видя нови приключения и разбира Пролет – от сега, от рано, преди всички други! 🙂 С елхите може и да окъсняхме, но за Пролет никога не е твърде рано! 🙂 И разголи малко раменете, Пролетта върви с много страст! 🙂
ХаресвамХаресвам