… за вас и мен. Но необикновен и изпълнен с емоции, очаквания и малки моменти за Петя, която точно тогава се раздели с моминството. Тя очаква своята първа рожба съвсем скоро, заради това сватбата бе скромна, ала на високи обороти. Някак неусетно мина времето от момента на първите стъпки на Петя, подкрепяна от бъдещия й съпруг и техните кумове, до увереното й позиране с брачното свидетелство. Изключително кратка сесия имахме, но и обляна в светлина и любов, също както бе и времето навън. Студен и мрачен февруари не искаше да пусне слънцето ни за миг, но точно в този ден то бързаше да ни постопли, за да предаде обратно щафетата на зимата. Остават броени часове до пролетта, но февруари сякаш изобщо не ни е напускал…
Мира, бъдещата кума на Петя, имаше необичайна молба към мен – дали е възможно да не снимам, цитирам, така артистично, както обикновено. Тя предпочиташе съвсем обикновени снимки, което изглеждаше… ами, предизвикателство. И друг съм път ви споделяла, че рядко имам план за предстояща фотосесия – гмуркам се в дълбокото, импровизирам, сменям гледни точки… Понякога това е плюс, понякога не съвсем. Е, в случая единственото, върху което предварително мислех да акцентирам, бе бъдещият живот. Но съвсем не очаквах, че ще трябва да бъда толкова бърза, освен не-артистична. 🙂 И наистина се постарах, ето така:
Така премина този обикновен ден. В усмивки, в любовта, без която не можем. В очакването…. 🙂
Ваша, щастливият брак изисква да се влюбваш много пъти, но винаги в един и същи човек, Изи ❤
