Какво ли да бъде заглавието на тази публикация, какво… Нещо около Сияна, нещо, което я обрисува с една дума. Не я откривам. Тя е интересно същество, многолико. Изглежда завършена, зряла, дори фатална жена. А когато размениш няколко думи с нея, всъщност откриваш крехко цвете. Срамежливо, бягащо от показността. И си казваш – не, объркала съм се, тя е още дете. Насочваш обектива, фокусираш, подаваш й сламка как да застане и откриваш, че позира с лекота и го прави така, сякаш позирането винаги е било част от нея.
Дали бих могла да й направя стотици портрети? Да.
Връзката между майка и дъщеря е докосване, поглед, пролята сълза…
И тогава излязохме сред хората. А тя, с цялата си зрялост и сексапил, се опита да остане незабелязана.
Eдна обикновена неделя и една необикновена неделя в крачка. Защото Животът е шарен. 🙂
Сияна, ти си част от нашето утре. Направи го красиво като теб, силно като сърцето ти, нежно като душата ти.
Ваша, как растат тези деца, Изи
