Свето Кръщение на Дария

Когато казваме, че светът е малък, обичайно виновник за това усещане е лабиринт от събития, случайности, хора, съдби, философии дори, преплетени някак в нашия живот. Усмихваме се над тази вселенска истина, замисляме се какво нещо е живота, продължаваме напред до следващия подобен знак. Да, светът е малък и може да не дебне спасение точно отвсякъде, но отворените врати пред нас, които пред друг евентуално се затварят, един ден бавно и полека ни отвеждат към центъра на лабиринта. Където, научавайки нещо ново, срещаме още някой. Така се намерихме с Милена и Боби. Но да ви върна малко по-назад във времето..

Дълги години с тях сме работили заедно във водеща фармацевтична компания, но повече от „Здравей“ не сме разменяли помежду си. Десет години по-късно аз вече се занимавам с фотография, а те – с тяхната първородна дъщеричка Дария. Някак из лабиринта Милена открива моите аксесоари, а след препоръка от Тонита (Моменти от Тонита), достига и до фотографското ми амплоа. Следва кореспонденция и няколко телефонни разговора за уговорка на заснемане на Кръщене, от които изобщо не оставам с впечатление, че Милена не е непозната. Каквото и да говори това за мен. Винаги съм знаела, че рано или късно ще попадна на някой от предишния ми живот на бурмичка в офис, но пък неопределеността на бъдещето носи приспивното спокойствие да отлагаш тревогите за по-натам. 🙂

И така, малко по-рано от уречения час, аз съм пред храма и очаквам срещата. Разчитам, че ще позная семейството по Дария, тъй като вече съм я виждала на снимка докато умувахме над аксесоара й. За всеки случай съм си вързала гащите – запомнила съм и количката на малката. Хитро, а! Като се застрахова човек от две места, винаги снижава процентно онова, ъъъъъ, как го кръстих, неопределеността на бъдещето.

Следва стенограма от няколкосекундното ми вцепенение:

Да, ето я Дария! Сладка е. А? Оохооооо, какво? Брех! Милена? О! Боби? Дабеда! Неможедабъде! Стигабе! Тя е, да, само че е руса и с дълга коса. Колко неловко! Тя каза ли ми по телефона, че е тя?! Не, не помня. Не е честно. 😀

Как ли съм изглеждала?!

За да не ми проличи много колко съм смотана, стратегически предлагам на Милена да преминем към снимките. Специално за днешния ден зъби тормозят милото дете. Въпреки това Дария стоически приема съдбата си и останалото вече преминава в снимки:

DSC_0143

DSC_0136

Untitled-1

DSC_0171

DSC_0172

DSC_0174

DSC_0185

DSC_0187

DSC_0190

DSC_0194

DSC_0195

DSC_0196

DSC_0197

DSC_0198

DSC_0213

DSC_0217

DSC_0222

DSC_0224

DSC_0225

DSC_0233

DSC_0241

DSC_0242

DSC_0247

Untitled-2

DSC_0268

DSC_0264

DSC_0265

DSC_0274

DSC_0286

DSC_0253

DSC_0307

DSC_0318

DSC_0326

DSC_0328

DSC_0330

DSC_0332

DSC_0336

DSC_0337

Untitled-3

DSC_0355

DSC_0373

DSC_0378

DSC_0379

DSC_0380

DSC_0423

DSC_0431

DSC_0438

Untitled-4

Всичко е добре щом завършва добре! Дария вече е благословено християнче, под грижите на най-добрия кръстник. А аз още се смея над случката и вече хич не очаквам от бъдещето да бъде определено или неопределено. Достатъчно ми е да зная, че слънцето изгрява все така от изток. 🙂

Ваш баш майстор по случките, Изи

  1. Призказни снимки! С каква фототехника снимате (личи си майсторлъка, но ми е интересно и техниката каква е) 🙂 Благодаря и успех!

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: