Всъщност бе ранна пролет. Явор още не умееше да ходи, ала днес съм сигурна, че тича безстрашно напред. Рожденик, облечен във фрак, с огромни сини очи и меки бузи. Оп:
Речниковият му запас включваше всякакви гласни с посочване на пръст, така че само майка му и баща му го разбираха. Обаче и аз, защото постоянно го дебнех… 🙂
Яворчето бе обгрижвано от кака-бебе, неговата първа братовчедка. С такава скорост се движеха по трасето, че всички си пазехме краката.
Но все пак тя предаде щафетата, сладостите бяха твърде изкушителни. А и всички майки повтаряме рефрена: #аконеизядешфилиятаняматорта. 🙂
А това момче познавате – да, вкусният Борис. 🙂
И тези очи – никога не могат да се объркат…
Читателката…
… със заскрежени стъклени пантофки на Елза:
Балерината…
Папарашки снимки:
Патиланци…
А сега филма, пардон – тортата. 🙂
И, финал:
Ваша, обичам вашите празници колкото моите, Изи
П.С. Взех заглавието назаем от наше приятелско мъниче, което отдавна вече не е „наена“ 🙂
