В самия край на август ми се иска да изпреваря всички непоказани досега сесии и събития, за да ви разкажа за топлата целувка на бъдещото септемврийско слънце. Оставям лятото със смесени чувства, без капка търпение природата да избухне в багрите на есента. Тези неповторими цветове шептят истории за семейно щастие, любов, мечти, очаквания. А слънцето! Слънцето, с последните си топли лъчи, оцветява косите ни, танцуват слънчеви зайчета, летят листа, шумата напомня за детство… Така в един понеделник късен следобед от август изпратих неофициално лятото и посрещнах Ина и нейното семейство в прегръдката на залеза. С мисъл за есен…
Ваша, има ли по-хубаво от всесезонните детски усмивки, Изи
