Зари не искаше да се снима. За нищо на света. Бе деня на нейното Свето Кръщение и цяла утрин Животът кънтеше „Зари, усмихни се, Зари, усмихни се!“ Ала тя притежаваше свое мение и всички знаехме, че ще се случи точно онова, което тя пожелае. Обърна ми гръб. Разстрои се и каза „Не!“
И така няколко пъти, докато майка й, Теди, се примири, че на всички снимки от този светъл ден детето й ще е тъжно. Но понякога, само понякога, нещата се променят…
Е, този път Зари отбеляза една точка – задържа всички усмивки за себе си. Надявам се скоро да имам възможност за реванш. Макар далеч да не е нужно да се озъбиш със „зе-ле“ срещу камерата, пред нея тайни няма. А тя харесва усмивките, особено много ще хареса и Зарините.
Ваша, вече е есен, а още не съм приключила с лятото, Изи