Често съм споменавала, че с повече деца родителството е завидно по-приятно и леко, отколкото с едно, например. Напук на здравия разум, гравитацията и числото 42, трябва просто да опитате. Единственото, което смущава телешкото ми спокойствие са стерео звуците когато едновременно се чува бойния вик: „Мамооооооо, дъра-бъра!“ и когато всички по команда огладняват на кръгъл час. Иначе е един безспирен купон, понякога просто ми иде да приключа със себе си от петия етаж. 😛
През декември се случи така, че снимах семейството на Боряна. Осъзнах, че и други родители са достигнали до това откритие в съотношението „брой деца : лекота“, а мислех, че правата върху него са си мои пък! Авторката на сладката тройка, за която ще ви разкажа, без да подозира, че е попаднала в капана на „две многодетни си говорят“, предварително се опита да ме подготви психически за нашата среща. А няколко дни по-късно, естествено обсъдихме „неволите“ на многодетството в шеги и закачки и пуснахме децата да бъдат себе си.
Колко хубаво може да бъде когато си мъничък и имаш две чудни каки? Момиченцата имат силно изразен майчин усет още в крехка възраст и е толкова неосъзнато и невинно, оставят те без дъх. Двете малки майки бяха точно такива, каквито очаквах…
Работейки над публикацията днес, май-май и аз му отпуснах края с няколко кадъра, върху които порисувах във Photoshop. Приятно е да се връщаш назад във времето и да преосмислиш виждането си – винаги откриваш някой недооценен момент или пък се спираш над друго, което желаеш да изразиш точно сега. Простете ми заигравката, тя е напълно временна – 2 кадъра нагоре, 5 надолу и край. С логореята също свършвам, честно. 🙂
Прекрасно семейство, бъдете щастливи! ❤
Ваша, двама са малко, трима са много, но едно не е достатъчно, Изи
П.С. Отново благодарности на MDV Training, чиято бяла стена ме провокира този път да хвана четките и боите във Photoshop. 🙂
