Да, правилно четете. 🙂
Вики е едно от любимите ми хлапета, което срещнах за първи път когато бе съвсем бебе, а аз още прохождах във фотографията. Време е да ви покажа как се развивахме двамата през годините. За жалост, аз напредвам смело към моите 40, а той – той няма търпение да покори света с неговите безкрайни синьозелени очи и смешни английски думички. От ноември на ноември, Вики е все по-интересен и умеещ разни неща…
Eй, така бързо си отлита времето. А колко тъжен е този факт сам по себе си, може само да ни усмихне, гледайки тези очи, тези меки ръчици и спомена за бързите тупуркащи нанякъде крачета. Keep calm, родители…
Мъничък голям Вики, следващия ноември ей сега ще дойде, ще видиш, обещавам ти да премерим сили кой колко е напреднал в неговия си растеж. 🙂
Ваша, велико нещо са малките хора, Изи