Лора и Калина растяха заедно с моят най-малък син още в коремите ни и макар че споделяхме най-хубавите месеци с Мила, животът ни завъртя всяка в нейния си вихър и така и не позволихме на децата да се опознаят. Малко след Нова Година ще навършат четири, ех, още почти толкова и вече ще са нарамили тежката отговорност на ученическото битие. Дотогава, обаче, ще си останат меките мамини бебета, които можеш да разсмееш толкова лесно, да се наслаждаваш на смешните им приказки и фантасмагории, да наблюдаваш любовта им към живота…
Бъдни вечер е утре, време ни е за снимки. Лора и Калина откриха по един шоколадов Дядо Коледа до елхата – нали ви обещах, че сесиите ще бъдат и вкусни, помните? 🙂
А след това сякаш истинският почука на вратата…
Защото са били много послушни и се обичат ей толкова много…
… и веднага се забелязва коя на кого прилича:
А сега четиригодишните ще ни демонстрират умения по математика:
Съседите от долния етаж могат да потвърдят, че беше доста весело над главите им…
Като си помисля колко се тревожех дали ще се справя добре, непознавайки децата, а то си беше песен. Истински съкровища, Лора и Калина някак се допълват една друга и създават усещане за баланс, но толкова постижим, колкото го умеят като две отделни личности. И говорят винаги стерео, да. ❤
Следва още от коледните сесии, но докато се организирам вероятно ще е вече януари…
Ваша, готови ли сте с меденките, Изи