Тази година най-сладките булки са при мен, наистина! Около тях витае спокойствие, закачливост, много любов, на места се долавя и мирис на бебе…
Сватба в сряда. Бъдещите семейство Бучкови пристигат със закъснение за снимки. Подскачам забързано край тях по пътя им към ритуалната зала, далеч неподозирайки какво ме очаква там. Осъзнавам, че булчински букет няма. Няма и шампанско. Церемонията се състои от цели 5 изречения, побрани в 3 минути, които завършват точно тогава, когато съм настроила камерата за снимки. Е, поне успявам да запечатам първата горчива целувка. „А, забравихме да ти кажем, избрахме си съкратен ритуал“, казва лежерно Бучков, поемайки булката под ръка не без целувка…
Отпрашваме за влюбени снимки, разхождайки се без план. Тя не спира да се смее, той – да я докосва. Кумовете им са измислили „противоположностите се привличат“ – той възсериозен, „вечното дърво“, тя – палаво дете. И още любов. Приятелство, моменти. Всичко тук е за Бучкови… 🙂
Ваша, неговото „завинаги“ бе нейната „усмивка“, Изи
