Септември е вдъхновяващо време за училищни сесии и въпреки че никога не се сещам навреме за тях, фотографията е живо и емоционално изкуство, което позволява да разкажеш история дори когато тя вече е част от миналото. Големият ми син можете да видите като участник в проекта „Училището е и емоция“, а сега е ред на мъничката му сестричка, която тази година се оказа първолаче. Как пък й се случи това, с година по-рано, разберете тук, клик.
В главната роля днес – Киси в деня, в който разбра, че ще бъде ученичка; Киси в големите й планове за близкото бъдеще, дни след първия учебен ден; Киси в моите тихи емоции и сълзи без думи, в нейните моменти безвремие…
Щастливи 12 години из училищните коридори, сърце мое! Ти си толкова смела и толкова умна, колкото можеш да си пожелаеш и дори отвъд границите, които сама ще поставяш, а аз ще опитвам да премахвам през годините. Ти ще водиш, аз ще следвам. С цялата си обич…
Твоя, мама
