Маините муцунки имат нужда от патент! Не само очичките и устичката й издават, че всеки момент ще ни разсмее, но и сладкото й копчесто носле, което се сбръчква в оттренирана гримаса. За миг личицето й застива в очакване на одобрение. Насреща й – бурен смях, придружен с аплаузи. И точно тогава нослето се отпуска, крачетата рипват и Мая протяга ръчички към мамините курабии. Но само една съвсем не е достатъчна! Сценария се повтаря докато и тримата възрастни бъдем успешно дресирани – тати носи курабии, мама гуши и преоблича, леля Изи снима. 🙂
И колко бързо расте тази Мая – само от април до Коледа сякаш вече не е онова бебе, а завършена госпожица. Доказателствата – тук. 🙂
Точно на толкова любов ухае в този дом. Хубаво ми беше да съм там!
Ваша, малките коледни моменти са причинители на големи романтични изблици, Изи
