Една от най-скъпите ми срещи тази Коледа бе тази с Хрис – бебето, с което реализирах първата си коледна сесия преди години. Толкова различен от онова мъничко нежно същество, което упорито отказваше да заспи и любопитно се кокореше на мама и тате и към камерата. Ето го днес, бързащ към нова пакост, неспирно бърборещ и вкусно хапващ. 🙂
За тази Коледа и шилото Хрис, толкова, но от сърце…
Ваша, мило е да се завърнеш, Изи
