В един мразовит февруари, нещо нежно и женствено като самото Съзидание, буквално ми се присъни. Помня, че трескаво подредих материалите на масата, затворих за миг очи, за да видя отново образа от съня ми и се впуснах в приключение. Да, всички спяха, нищо необичайно…
Зимното небе бавно-бавно просветна, а краткорайната „кражба“ на Кисините моливи ми костваше първия бебешки скандал за добрутро – #неискамтезимоливищомсирисуваластях, бау!
„Подарявам ти пеперудите?“, отвърнах кротко, напълно равнодушна след липсата на сън.
„ЩЕ МИ НАРИСУВАШ НОВИ. ЗА МЕН!“
„Оооо, чедо, аз съм американският президент, превъплатен в майка ти – не преговарям с терористи“, помислих си, докато се чувах как я подканям с равен тон да си измие зъбите, да се облече и да се насочи към изходната точка за детска градина. Тамън й обърнах гръб, пристигна следващото хайванче да ме информира, че вчера Дари го била ухапала в яслата, а той нищо не й бил направил, защото я обичал. Пеперуди! В коремчето на тригодишни! 🙂
Няколко момента по-късно, компания ми правеха материалите, рисунките и образа в главата ми. Не се случи от първия път, вероятно не постигнах съвсем това, което очаквах, но вече докосвах пеперудата.
…. и онази, другата…
А най-изящната сред тях, все още не съм създала. Както казва Екзюпери: „Ако искам да видя пеперуди, ще трябва да изтърпя две-три гъсеници“…
Ваша, още едно начало, Изи
За украшенията ползвах: шифон, метална верижка и елементи от старо злато, тичинки.