БоНжури пътешественици

Имам голяма мечта, всъщност вероятно тя е в притежание на всички, които трудно биха я осъществили. Искам да пътувам. Толкова обичам и копнея да съм на път, че съм в готовност да тръгна от днес за утре в посока неизвестна. Без претенции накъде. Искам да отида навсякъде, да опитам от всичко (само да не изисква опасни и стръмни планински пътеки), да проговоря чуждите езици, които не владея, да се оплитам в малки улички, въпреки голямата карта, да спирам за снимка, да закъснявам за полет. И винаги да се завръщам у дома с пълна чанта впечатления и истории.

Не казвайте, че не е чак толкова трудно, защото е трудно по моя начин. Открих друг обаче, и понякога това е достатъчно за приземяване и осъзнаване, че не е съвсем тревожно да живееш винаги между едни и същи стени, на една и съща улица, в една и съща центрофуга. Много хора и това нямат. Та, малката ми тайна се крие в… боНжурите. Някои от тях са пътешественици такива, че дори и стръмните пътеки превземат. Някои от тях са създадени по време на нашите пътувания, а други са родени със самолетен билет.

Например, тези момичета бяха създадени в Тасос…

виж още » Тасос и един милион маслини

Златните боНжури подарих на себе си, дори през зимата мога да бъда видяна с тях. Просто защото си искам пролетта и се постарах да спазя обещанието си за цветни дрехи с настроение, наместо мрачното сиво-черно, с което е облечен типичния градски пейзаж. Близначките от втория колаж бяха по поръчка за братовчедки, като се постарах да объркам всичко, защото не бях взела със себе си правилните цветове. Последната госпожица отпътува към непознато момиче.

Някои цветя прекосавят океаните и изпълват най-смелите ми мечти за пътешествия. Ето тези, например. С огромно нетърпение очаквам историята им от Филипините.

И тези бебешори са интересни. Бяха създадени в Родопите, а пък живеят в Доха.

Докато се опитвах да разбера как работи Etsy, няколко госпожици заминаха за Германия и за САЩ. За жалост, снимките им са някъде, където не мога да бъдат открити. В Англия пък живеят два книгоразделителя. Един булчински букет и шаферски венец цъфтят в Шотландия, за тях отделно скоро. И така до безкрай.

Е, щом аз не съм така често пусната на свобода, то боНжурите нека имат тяхната си. Те умеят.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: