Тази година имаме едни смели семейни планове за Германия, но преди изобщо да се стигне до момента с планирането им, се случи така, че beautyjumbl-ите заминаха натам. Разбира се, бяха създадени в последния момент и в крайна спешност, за да ползваме Нели, прекрасното момиче в ролята на модел по-надолу, за муле. Сестра й беше виновна! Имах пълната свобода да правя каквото си искам, което обичайно ми влияе като енергийна напитка. Пак сестра й бе виновна. Казва се Дора. И е моя съученичка.
Възможно е с този разпилян стил на писане да не сте разбрали нищо от прочетеното. Но не се връщайте, просто това бе сдъвкания вариант на кратката версия. Обичайно се оливам в текстовете си, да, зная. Мога и по-телеграфно, обаче, да се обзаложим ли?
Старт!
Дора каза: „така и така, две колиета“, аз казах „ами, добре“, тя каза: „ама и две брошки“, аз казах: „ама, добре“, тя каза: „за утре“, аз казах: „#едобреде“ и така се разбрахме. 😀
Едната брошка вече имаше своя прототип – тя бе създадена за Дора, за коледен подарък, така че ми бе лесно да се водя по нея, ето го:
Струва ми се, че репликата се получи по-красива, само че и от тези снимки не се разбира, че брошката всъщност е миниатюрно копие на букет – със стебло и листенца, както трябва да си бъде. Ето ви още една причина да съществува този блог – възможност да ви нарисувам с думи онова, което с фотографията не съм успяла…
Харесва, харесва?? 🙂
Брошка нъмбърту е в стил shabby chick – дано не ви е омръзнало, защото напоследък доста такива цветя направих и ще показвам разсеяно…
Синьото във всичките му нюанси си е всичко, което имам да казвам за този живот – то море, то небе, то очи, то футболни отбори, че и цветя…И Нели:
Набързо и нескопосано й поставих брошката, но времето бе неприятно студено, децата викаха през балкона, че стомасите им стържат (винаги през час, винаги едновременно), мъжът ми се прибра от работа и по погледа му прочетох, че ще си имаме разговор на четири очи. От онези, за възрастни…
Колието с дъх на лято:
За симетрия, второто бижу също се оказа в синьо и също shabby:
Колието скоро ще е в ръцете на младо момиче от Охрид, което се лекува във Франкфурт и обожава Париж. С добри мисли го създавах, говорих му, че трябва да носи сили и здраве, сигурна съм, че детинската ми „магия“ ще подейства някак.
Междувременно в разговора за възрастни на четири очи разбрах, че трябва да се стегна в кръста и да направя всичко възможно децата ми да имат подаръци за учителките си за 8-ми март. Но преди това ще ви разкажа за Франция. В познатия ви вече телеграфен стил… 😛
Ваша, пътувам дискретно, неусетно дори, Изи
