Живо предаване

МАЙ 19, 2014

Гражданите и гостите на София бяха разтърсени от драматичната съдба на една истинска майка-героиня, три пъти рискувала живота си, за да дари няколко данъкоплатеца на държавата, посветена изцяло на семейството си и обществото. Историята е заплетена, развръзката добива широк отзвук в социалните мрежи, а края – щастлив за всички. Вестник „Шок и ужас“, с неповторимите си способности да чете мисли, с километричните си пипала и високотехнологично нано оборудване, Ви информира пряко от мястото на събитието с всички ненужни подробности и поемайки цялата отговорност за манипулираното съдържание на материала.

През изминалия уикенд многодетната И.Б. прави опит да изостави трите си деца на улицата, въпреки жалбите и хленчовете им. Жената изчезва в неизвестна посока, а децата са предадени на нищо неподозиращия им баща от органите на МВР. Няколко часа по-късно, майката е открита в Психодиспансера в Курило, където се опитвала да убеди персонала да бъде прибрана доброволно и срещу заплащане от нейна страна. 38-годишната жена твърдяла, че има нужда от спешно хоспитализиране след тежък уикенд с децата й К1, К2 и К3. По-късно, пред следствените органи, съпругът й споменал, че насилствено й е бил спрян… шоколада.

Междувременно, журналистическо разследване на в. „Шок и ужас“ разкри, че К1, К2, К3 и баща им, чието име остава в тайна до приключване на полицейското дознание, поради сериозна опасност от саморазправа, системно нарушавали правата и свободите на жената. Последната се чувствала неподготвена да изпълнява съпружеските й и родителски задължения, след като наскоро осъзнала, че децата й не са от нея. „Не може толкова да приличат на Михаля!“, споделила тя, докато се опитвала да убеди специалистите в Курило да се ангажират с нейното опекунство. Като причина за разстройството й се споменава феодалното отношение от страна на съпругът, който я качвал на кантара три пъти дневно и я заплашвал, че няма да й позволи да се подстриже докато не свали 10 кг.

Историята на И.Б. моментално разчувства потребителите на социалните мрежи у нас. Докато споделят през личните си профили безпомощния й апел, близки приятели откриват телефонна линия за групова взаимопомощ. Група майки организират шествие под надслов „Спряхте ни тока, пускате ни музиката. #ДАНС with me!“, с което звучно обрисуват ненадминатите детски истерии в пиковите часове сред големи общности от хора. В подкрепа на И.Б. и осъзнали до каква степен нейната съдба е отражение на тяхната собствена, сканидаранията на майките започват от столичния Булевард на модата, изяществото и красотата до Психодиспансера. Последователите на И.Б. твърдят, че множеството наброявало 50 хиляди, но подкупната ни и безпристрастна медиа преброи не повече от 5 000, основавайки се на камерите на КАТ и на статистическите изчисления от БАН за брой хора върху квадратен метър.

Запитана защо е тук днес, жена на видима възраст около 25 години, прабаба на две деца, твърди, че не е днес, а е утре и че вчера е била докарана с лимузина, за да подкрепи исканията за 13-тата заплата за работещите, като по пътя е изяла 7 кебапчета и изпила по една бира към всяка мръвка. С думите „платена провокаторка“, малобройна група жени я изтласка встрани, след неуспешните й опити да гледа на длан на всички едновременно. „Шок и ужас“ съпътства протестиращите майки през дългия им маршрут, за което време научи, че женската солидарност може да бъде сила, особено щом е намесен шоколадът. Или по-точно – липсата му.

Дамите споделят, че често се чувстват пренебрегнати и дори обидени от мъжете си, които вече носят рокли и ликвидират нечистотиите си, докато покрай децата, на жените им се налага да навличат панталони, а времето за маникюр, козметични процедури и фитнес рязко е намаляло. В знак на протест, още след приключване на шествието, майките се заканват да си пуснат бради и излязат на сцена.

За трите деца К1, К2 и К3, в. „Шок и ужас“ научи, че след като са били предадени на баща им, се развикали мощно „Мама-а-а-а!“, с което предизвиквали земетресение със средна сила в района на Столична община. За това неудобство са били наказани да извършат обществено полезен труд в детските заведения, които посещават. Тъй като най-голямото дете скоро завършва първи клас, трябва да изписва всеки ден от лятната си ваканция „Тържествено обещавам повече да не правя така!“ Запитан какво точно обещава да не прави, К1 отговаря, че не е сигурен и най-вероятно не става въпрос за него, а за сестра му или брат му. К2 и К3, като по-малки, са наказани, съответно, да апликира стените в стаята на групата, която самоотвержени родители са боядисали в началото на учебната година; да събори оградата към съседния двор, за да разчисти терен за изграждане на обществен паркинг. Към бащата на децата досега не е предявена отговорност, но му е препоръчано да не напуска страната до приключване на случая, както и да попълни анкетна карта за семейния живот на двойката. Въпросите целят магистратите да бъдат осветлени върху всички подробности, касаещи психичното равновесие на И.Б. с цел изясняване на причините, довели до този срив.

Междувременно с И.Б. работи специалист, повикан по спешност, от тясноспециализирана клиника в Маями, САЩ, чийто пациенти са предимно майки. „Шок и ужас“ разбра за Вас, че е предписано лечение, включващо пътуване до най-далечната точка на Галактиката, обезщетение от съпруга в размер 10 пъти теглото на И.Б. в шоколад и седем почивни вечери всяка седмица. В тези часове И.Б. имала право да бъде себе си. Тъй като достъпа до нея засега е ограничен, за да се гарантира пълното й възстановяване, а ние държим да отвличаме вниманието на нашите читатели от съществените новини, се погрижихме да хакнем компютъра й.

Ето какво научихме от тайния дневник на жената:

1 януари, 2014 г.

Мило дневниче!

Имам усещането, че полудявам със всеки изминал ден! Никой не ме разбира. Никой не ме обича. Никой не ме иска. А шоколадът пак свърши! Не гарантирам, че няма да посегна върху хладилника и прането докато всички спят. Миналата седмица нарочно изядох по един чорап от всеки чифт на мъжът ми, а той така и не се усети – всички били черни и си приличали?! На децата изхвърлих два кашона с играчки за наказание, а след като почистих и подредих къщата, събрах още толкова. Рибките се самоизядоха, а те бяха единствените свидетели на безкрайните ми неволи вкъщи. Къде е справедливостта?!

Утре пътуваме обратно за София и отсега се тревожа за целия панаир покрай събирането на багажа. Обикновено никой не ми помага – мъжът ми си чете нещо, децата вилнеят и всички чакат да ги измия и облека. А когато вече съм почти припаднала от умора, застават на вратата и се провикват: „Хайде, мамо-о-о! Само тебе чакаме-е-е!“ 

Твоя, И.

* * *

1 февруари, 2014 г.

Мило дневниче!

Малкият имаше Рожден ден, но вместо да празнуваме, всички се тръшнахме болни. Аз, разбира се, бях най-зле, но за мен нямаше кой да се погрижи – нали трябваше да гледам мъжът ми и децата. По цял ден им правех чайове, инхалации, масажи; сменях им чаршафите и постоянно проветрявах стаите; карах ги няколко пъти до личната им лекарка. Накрая припаднах докато паркирах пред болницата и трябваше да чакаме някоя от 38-тте линейки да дойде. Тя, разбира се, закъсня с няколко часа и когато най-накрая пристигна, вече нямах нужда от нея. Но все пак реших да ги почакам, за да им благодаря за светкавичната реакция и адекватна помощ. Благодарих и на болничния персонал, които своевременно ме информираха, че не съм истински пациент, а безотговорна майка. В крайна сметка се добрах до вкъщи и отново оздравях на крак. Имам нужда от почивка!

Твоя, И.

* * *

15 февруари, 2014 г.

Мило дневниче!

Мина цял месец откакто се върнах на работа след дългото майчинство. Май съм забравила доста неща – нали политиците критикуват майките, че се деквалифицират и демотивират през този период. Изглежда са били прави! Уменията на Шива, придобити при отглеждането на три деца, мъж и рибки, не са ми нужни в офиса – тук си имам едно бюро, един компютър, една чаша за кафе и никакви грижи! Изкачването на мускули до петия етаж с деца, пазарски чанти, колелета и дрехи, също се оказва безперспективно – тук имаме шест асансьора! Владеенето на техниките за преговори, които обичайно ползвам, за да избегна поредната детска истерия за шоколадови яйца пред осем скупчили се всезнаещи бабички, също не е нужно. Имам си задачи, които изпълнявам и повече не разсъждавам. Логистичните ходове също не са от значение. Постоянно имам да мисля кой къде трябва да заведа и откъде да прибера, в колко часа, кога се плащат таксите му и т.н., а в офиса планирането и бюджетирането се прави от Excel. Откакто съм майка, изчетох куп литература за възпитание и отглеждане на деца, като някои неща се старая да изпълнявам, други – преправям спрямо моите, основавайки се логиката, психологията и философията. По тези предмети в училище имах само шестици, но в офиса моята логика се подчинява на корпоративната – шефът винаги е прав.

И още много примери мога да дам, мило дневниче, но ме е страх, че в крайна сметка, ако тегля чертата, ще се окаже, че на работа си почивам и че ми е по-приятно отколкото вкъщи. Защото никой не ме дебне колко шоколада ще изям, стига да не омажа екселската таблица с него; никой не очаква да му бъда закрилница, другар в живота, родител, учител, пътеводна светлина, любовница, слугиня, съседка. Защото до работа пътувам или с градския транспорт, или с колата и винаги имам време да си помълча или да поговоря със себе си.

Твоя, И.

* * *

13 март, 2014 г.

Мило дневниче!

Бях си нарочила днешния ден за знаков. Нали знаеш – какъвто е денят, такава ще ти е годината. Много е рисковано, защото знаеш колко е подла Баба Марта. Падна ми се чудесен ден – слънчев и топъл. Много се надявам, че такъв ще бъде животът ми оттук-наттатък. Може би децата ми вече ще са послушни като войничета и няма да се боричкат когато отидем на ресторант – ужасно досадно е всеки път хората да обръщат глави към мен с онзи гневен поглед „моитедецаникоганямадасатакива“. Разбирам, че са дошли да си почиват и да се срещнат с приятели, но и аз съм там за същото и сякаш дори… имам по-голяма нужда от тях. Може би мъжът ми ще ми направи масаж на краката, след като е приготвил вечеря за децата, изкъпал ги е и приспал. А след това ще се отдадем на бурен… смях, какъвто едно време правехме когато още нямахме деца. Може би ще спечеля наследство, на Тото не играя, което ще ми позволи най-сетне да обиколя света и да си направя всякакви незабравими селфита. Може би ще се науча да спя по 7-8 часа без прекъсване за кърмене, изпишкване, завиване… или по-добре ще се науча да спя като пън.

Ех, мило дневниче, важното е децата да са здрави, пък някой ден, не се знае… Хайде, че закъснях за децата, пак не остана време да се среша.

* * *

20 април, 2014 г.

Мило дневниче!

Очаквам пролетта с огромно нетърпение, макар нито една дреха да не ми става. Честно казано нямам добра мотивация да спортувам и да пазя диети, не и както преди. Как да спра шоколада, та той ми носи спокойствие и щастие? Така се надявах, че хората ще осъзнаят колко излишна е суетата и ще възприемат околните по ума, душевността, чистотата на очите. Ама не и не.

Та след няколко часов преглед на пролетните ми дрехи, бих искала зимата да се върне! Така няма да има нужда да се притеснявам за външния си вид, а вътрешния ще изпъква винаги когато общувам с хора. Пък и няма да ми пука, че пак съм без нови дрехи!

Твоя, И.

* * *

7 май, 2014 г.

Мило дневниче!

Ето че днес навърших 38 години. Лелеееее, колко страшно звучи. Не съм сигурна, че искам да виждам някого днес.

Твоя, И.

* * *

8 май, 2014 г.

Мило дневниче!

След като научих, че цяла година съм била на 38, а не на 37 и дори вече съм започнала 39, преживях шок! Страхувам се, че освен всичко друго, ме връхлита и кризата на средната възраст. Мислех, че ще съм безсмъртна, а все повече се заглеждам по възрастните хора, които ме плашат. То и младите ме плашат всъщност. Съвсем обърках живота си и копнея за промяна. Искам някой друг да поеме отговорност за децата ми – например, някоя мила детегледачка, а аз само да им се радвам, ако ме радват и имам желание за това! За какво ми е да знам как се справят в училище и дали са изкарали деня си хубаво, щом са си изяли супата – всеки ден е различен и трябва да свикват от малки да се борят с живота!  Искам мъжът ми да ми купува скъпи парфюми, да ме води на круизи, да ми подари кабрио и да ми посвети сонет! Искам да стана кино звезда и да изиграя най-драматичната роля, в която ме разкъсват от любов и страст, въздишките на неопитни жребци и закоравели джентълмени ухаят в моя ореол! Искам да бъда руса, да се обличам в тигрови щрихи и да сговнявам живота на всяка мила душица, която посмее да диша личния ми въздух!

Ох, да си призная, пак искам най-вече децата ми да са здрави, то моето се свърши вече.

Твоя, И.

* * *

10 май, 2014 г.

Мило дневниче!

Кацнах във… Виена!

Ето, едно от желанията ми се сбъдна! Е, не е круиз, но все пак мъжът ми ме доведе, дори имаме среща с приятели! Оставям те, сега излизаме на обиколка, ще пиша довечера първи впечатления!Ето ме оново! Ах, мило дневниче! Ах! Не искам обратно вкъщи. В никакъв случай дори! Не ми липсват децата, пранетата им, шума им, постоянното „Иска-а-а-а-а-ам!“ и „Гладен съ-ъ-ъ-ъ-ъм!“ Не ми липсват задръстванията и мръсния въздух на София, неуредиците и простотията по улиците, свинщината и беззаконието на политиците.

Цял ден се правя на виенчанка, жалко, че не говоря немски, иначе никой нямаше да разбере откъде съм. Лягам си, утре пак!

Твоя, И.

* * *

17 май, 2014 г.

Мило дневниче!

Прибрах се от Виена и вместо да празнуваме Рождения ден на дъщеря ми, вместо да се чувствам обогатена и щастлива, вместо да ти споделя най-съкровените си емоции както обикновено, познай – пак сме болни. Схемата се повтаря и този път. Освен всичко друго, мъжът ми твърди, че било крайно време да спирам шоколада, заплаши ме, че ако не се откажа от него, ще ми забрани да се подстригвам, а той знае колко се харесвам с къса коса. Край, повече не издържам! Този път ще посегна на себе си! Прането така и така не съхне от тези дъждове – няма да е удар за никого; хладилника е постоянно празен заради диетата – даже и аз мога да се нанеса в него; в океана от играчки най-сетне се научих да плувам.

Ще избягам! Ще емигрирам, дори ще потърся помощ като бежанец. Това моето си е живо страдание, всеки ще ме ожали. Не знам кога точно и къде, но ако не спрат да ме дърпат на всички страни още днес, просто ще се свърша. Вече имам трайни съмнения, че децата ми не са от мен. Не помня нищо – да съм била бременна, да съм ги раждала, да съм ги гледала. Амнезия ли имам, като онази на жертвите на тежки престъпления или някой, който ме мрази, се е отървал от тези зверове и ме е насадил да му ги гледам?! Аз съм толкова добра, никому нищо лошо не съм направила. Защо?! Не знам, не знам….

Твоя, И.

В крайна сметка, читателите на в. „Шок и ужас“ могат да бъдат спокойни за съдбата на И.Б. По нейно желание планетата бе спряна в малките часове снощи, за да може тя да слезе от нея. С думите „Отървах се с малко“, жената помаха с кърпичка за сбогом и си би шута. Това, което тя все още не знае е, че тази сутрин ще се събуди в усмирителна риза, в бяла стая, сред Виенски валс. След приключване на терапията й в Курило, И.Б. ще бъде отведена обратно при семейството й и строго наблюдавана. Шоколадът ще е напълно разрешен, тъй като всяко доза от него ще се счита за хуманна от гледна точка на личната й безопасност. На децата вече е забранено да поддържат определен децибел, който досега многократно е надвишавал допустимите средни норми, а на баща им – да потърси начин да я прави щастлива докато с времето дозите шоколад намалеят от само себе си.

От мястото на събитието, за вас предаде в. „Шок и ужас“. Ако имате вълнуваща история, която желаете да споделите с нашите читатели, непременно ни пишете.

П.С. Моля, проявете преди всичко чувство за хумор и не вярвайте на нито една дума от тази публикация! Макар във всяка шега да има доза истина, не е добра идея да съдим ближният когато не умеем да влизаме в неговата кожа. Съвети от никого не ща, благодаря.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: