Вики, Париж, София

Той бе малък пух и единственото майско бебе в парка с боси крачета. В залеза на това лято срещам къдрав бързоходко с палава усмивка. Само година и нещо по-късно, а вече толкова различен, толкова предизвикателен, все така по бебешки неустоим…

Ах, сигурно е толкова лесно да растеш, когато си толкова много обичан. Между Париж и София, между мама и тате, целунат от слънцето, с разрошени от вятъра къдрички…

С пленено сърце, ваша Изи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: