Той бе малък пух и единственото майско бебе в парка с боси крачета. В залеза на това лято срещам къдрав бързоходко с палава усмивка. Само година и нещо по-късно, а вече толкова различен, толкова предизвикателен, все така по бебешки неустоим…
Ах, сигурно е толкова лесно да растеш, когато си толкова много обичан. Между Париж и София, между мама и тате, целунат от слънцето, с разрошени от вятъра къдрички…
С пленено сърце, ваша Изи
