Вики, Париж, София

Той бе малък пух и единственото майско бебе в парка с боси крачета. В залеза на това лято срещам къдрав бързоходко с палава усмивка. Само година и нещо по-късно, а вече толкова различен, толкова предизвикателен, все така по бебешки неустоим…

Ах, сигурно е толкова лесно да растеш, когато си толкова много обичан. Между Париж и София, между мама и тате, целунат от слънцето, с разрошени от вятъра къдрички…

С пленено сърце, ваша Изи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: