Малка среща на горния етаж

„Ако нещо не върви, ритнете го. Може пък да иска да лети!“

Познахте ли Тартора? Убедена съм, че „Маслекют на горния етаж“ е част от вашата библиотека и е любимо приключение на децата ви във времето за тихи игри и сън. У дома този вихър от чудати същества в нереални багри, срещи вселенски, мъдрости сякаш съвсем на шега, деликатно загатната емпатия, е многократно препрочитан и предпрочитан. Признавам си, че и аз самата съм посягала към книжката в моменти, в които съм търсила отговори за себе си и то напълно съзнателно. Под прикритието на възрастен, чисто детските ми търсения са все така актуални и очакващи своите отговори. А и не е чудно, че Ума и Юла са ми толкова близки – точно те неведнъж ме преведоха за ръка през сърцевината на детския ум. Само и само, за да си припомня какво е да си малък в този голям свят; само и само, за да поема с малки стъпки по пътя на големите си грешки, пардон опити, като родител. Защото аз мога, както казва Ваня, авторът на цунамито на горния етаж, наречен маслекют…

Когато тя ми писа за първи път, изобщо не навързах отделните брънки. Продължихме да обсъждаме бъдещата сесия, няколко пъти променяхме датата, всяка от нас замина към нейната си ваканция и, не, аз все още не подозирах, че това е онази тя, Ваня. В живота ми има специални жени с това име. Ваня, която е в Англия и още не мога да прежаля. Ваня, която от една стая сякаш измагьоса успешна верига училища за чужди езици Intellect. Ваня, която също е в Англия, премина през огромен ад, а винаги ме разсмива. Да се докосна до света на тази изключителна и нова за мен Ваня, която за минути завихря въздуха в поток от думи, подредени и бързащи към следващата мисъл, е предизвикателство. Ако само знаехте какви интересни неща можете да чуете…

Срещата ни с Дарена и Натали, прототипите на славните приключенци с Тартора и Разумниците, е ту игра, ту разходка, много сестрински прегръдки. По онова време им предстоеше ново начало в съвсем друго училище, заради което посветихме малко време на любимите ми back-to-school сесии, клик. Опитахме се и да нахраним нашето бебе коте, а пък то, само двуседмично, бе поело по своето си ала-цунами преживяване в ръцете на децата ми и баща им в парка. Предварително планираната сесия някак се шмугна между пръстите ни и спонтанно се намерихме под вековното дърво до Двореца, където извадихме любимия маслекют…

Седмица по-късно момичетата идват отново у дома на среща с коте. Към котето върви и обяд от скърцащ между зъбите ориз (мой патентован специалитет, ако питате мъжът ми) и разпаднал се кейк. Поверените ми деца изпълняват редовното си представление за пред непознати. И да искам да направя добро впечатление, обстоятелствата ме принуждават да си повтарям, че винаги мога да полетя с помощта на някого, ако се спъвам твърде дълго. Някого като Ваня.

„Знаеш ли, ще ти разкажа една история…“

П.С. Цитатите са от „„Маслекют на горния етаж“, в нетърпеливо очакване на втората част за цунамито на долния етаж – там, където е сърцето.  За момичетата приготвих специални диадеми с цветя от коприна, които нямах време да снимам, но пък ето повод за нова среща. А за Facebook страницата на книгата направих бърза корица, ето такава:

Ваше тюркоазено мече от шоколад, Изи

One Comment

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: