Слава на всички богове

Добре, официално влизам във фен клуба на Гърция, трябва ли да извърша нещо специално, за да ме приемат?

Това не е ♥NEW TRAVEL GUIDE BLOG POST♥, който ще ви разтърси с поучения или неподозирани открития. Това е кратката версия на шест смешно-изнервени дни на петчленно семейство, затворено в автомобил на 2700-кмово пътешествие в търсене на древногръцките богове. Заповядайте!

Третото ни пътешествие из гръцките земи бе напълно лаишко, но се получи съвършено. Всъщност искахме да заведем децата в Италия, защото Италия винаги е добро решение и никога не е достатъчна, но не открихме самолетни билети и хотел на свестни цени. Големият ни син е силно запленен от древногръцките митове и легенди още от миналото лято, покрай материала по История за 5-ти клас. Да заведем детето по следите на Олимпийците, щеше да му достави огромно удоволствие и допълнителен стимул да чете и преоткрива още и още. Разпокъсани между десетките кратки командировки на мъжът ми и моите ангажименти, за колкото време успяхме да се срещнем само двамата в кревата, без деца и коте, стъкмихме екшън план:

Тръгваме на 31-ви март към Стара Загора, за да оставим Тидик на бабиндом при свекърва ми. Не я питахме дали е съгласна, просто я информирахме, че ѝ водим мяукащото внуче за ваканцията.

В полунощ срещу 1-ви април, леко отпочинали, тръгваме към Атина. Ако децата проспят дългия път, печелим всички. Получи се успешно, ще повторим.

Ден първи – ден шести: разходки в неизвестни посоки.

Тръгваме на 6-ти април възможно най-рано към Солун. Кратка разходка, следобед тръгваме към Тидик.

Празнуваме Великден в бабиндом като пълни готованци. В това имаме дългогодишен стаж, много добре ни се получава.

Тръгваме към София в неделя, 8-ми април. Извънредно умен избор, с цел да изпреварим всички на магистралата не със скорост, а с преднина от цял ден.

За пословичния момент с багажа, само ще кажа, че бях предупредена със скърцащ звук да предвидя минимално количество дрехи. По-лесно ми беше да угодя на тази странна прищявка, отколкото да събера материалите и инструментите, които ползвам за копринените цветя. Някъде мимоходом и този път съм била дала обещание да не работя, но такъв запис не открих. За това после…

В деня на нашето заминаване всичко, което можеше да се обърка, се обърка. Не че бе неочаквано, просто от практична гледна точка понякога човек има други представи. Започнете от багажа (до вчера ни валя сняг, как да предвидя летни шапки и слънцезащитен крем?!), подминете един буркан със скъпоценно какао и една екстремна среща с клиент, накрая да вмъкнем тук и Тидик, за който никой не се сети да купи храна и котешка тоалетна. Децата пък ни въртяха на бавен огън, сякаш усещащи, че успеха на мисия „Атина“ зависи от тях. Свекърва ми ме закле да не заспивам, за да преведа безопасно синът ѝ през първото му нощно шофиране. Никакви грижи. Обаче не ми се получи много добре. Събудих се с децата малко преди да влезем в Атина. Какво толкова, нали всичко се обърка така или иначе.

На сутринта мъжът ми просто си го изпроси – първоаприлските шеги ми се получават така добре, вече 16 години по ред. Той е различна вселена от моята, човек, боравещ с точни мерни единици – време, ангажименти, стойност, план. Възмутен от тол таксите, но пък удовлетворен от красивата природа, прекрасните пътища и отзивчивите хора, които срещнал докато ние сме спали, за собствена разтуха ни предложи да решим тук и сега как ще прекараме първия си ден в Атина. Децата намесиха време за футбол и разбира се – ядене, Н. очакваше подкрепа от мен и в този момент първоаприлското просто излезе на свобода:

Аз: Трябва спешно да намерим пощенски клон и в понеделник още в 7 часа да изпратя поръчка за София!
Н: Ъъ, какво?! Нали всичко предаде, как така от Гърция ще изпращаш?
Аз: Останаха още диадеми, но тази е супер спешна и трябва да пристигне до вторник.
Н: Нали сме на почивка, обеща да не работиш!
Аз: Няма много да работя, просто ще си помогна за дните след Великден. Но имам уговорка за тази диадема и ТРЯБВА да я спазя. ТРЯБВА МИ ПОЩА.
Н: А пощенските разходи кой ще поеме?
Аз: Ще си ги поделим.

Няколко километра в тишина, в която сякаш го чувах да казва отново „Не може ли да бъдеш нормална жена, като всички останали?“, спряхме между Термопилите и Атина за почивка. С баткото разказахме за епичната битка на спартанците срещу персите, докоснахме морето, закусихме в компанията на улична котка, която децата кръстиха Роза, а Ники… Ники отишъл да попита къде има поща. В този момент никой не подозираше, че моята сладка първоаприлска закачка ще се обърне… срещу мен.

Часове по-късно и свекърва ми падна жертва на нашите шеги. Децата ѝ се обадиха от хотела, че сме пристигнали, но се връщаме обратно, защото резервацията ни била объркана и заради празниците нямало свободни хотели. (Преди няколко години по същото време това си беше истинска случка в Сиена, заради която с Н. прекарахме нощта в колата.) Бабата се хвана, казвам ви, това са 16 години едно и също на 1-ви април, децата учтиво я помолиха да приготви багажа на котето, за да си го приберем вкъщи, с уговорката да я посетим за Великден…

В Атина се оказахме заобиколени от силно българско присъствие – кръчма с шопска салата и кебапчета, която така и не посетихме; бюро за продажба на автобусни билети и, познайте, куриерска служба, доставяща пратки до цяла България. Намигнах на Н. първоаприлски и пуснахме израза let the adventure begins в ход. Но преди всичко трябваше да изхраним децата, разбира се. За да спазим традицията, веднъж-дваж се изгубихме на две групи. Обичайно в мен няма пари и документи – ако ме познавате добре, ще знаете защо, но поне този път имах роуминг и можех да подам сигнал за бедствено положение…

Първото ни впечатление от Атина беше, че ще ни сгазят и стъпчат едновременно и като бонус – ще ни задушат с мръсен въздух, докато ни оказват спешна помощ. Пешеходните пътеки вероятно имат друг статус сред местните, защото през целия ни престой шофьорите и мотористите даваха пълна газ, когато ни срещаха. Като активен велосипедист в София, никога не бих се качила на колело в този град.

За огромно съжаление в следващите дни така и не стигнахме до Музеят на Акропола, което просто означава пътешествие #4, номерирано и прошнуровано! Ето ви една добра идея, нищо че това не е такава публикация – непременно си вземете общ билет за посещение на няколко исторически обекта. Най-малкото ще ви пропуснат да влезете за маратонно разглеждане, дори и в минутите преди да затворят комплекса. Така се случи с нас пред Древната Агора, а ядосани американки без билети останаха отвън. От бързане да видим поне Храмът на Хефест, Киси се подхлъзнала на мрамора, една японка я поляла с вода, една италианка предложила лепенка. През това време майка ѝ снимаше хаотично, така и не разбрах нищичко, но получих няколко гневни погледа. Сякаш детето няма баща да го наглежда?! А защо работното време за туристи е до 16 ч. – над това умувахме със случаен непознат, с когото се наложи да обикаляме целия комплекс, докато открием единствения отворен вход.

Други туристи се възползваха от happy hour и влязоха безплатно в храма на Зевс, потънал в маргаритки.

Особено е усещането да се разхождаш по стъпките на древните, а останките от храма, по силата на историческите катаклизми и природни дадености, притежават интересните гледни точки. Докато обикаляш да снимаш колонадата, всеки път се разкрива различна картина. Няма да ви досаждам със шедьоврите ми, ето ви малки деца в бойна готовност, уловени в крачка.

За първи път съзнателно купуваме оръжия. Ние сме пацифисти по натура и любезно отклонявахме подобни подаръци. Изглежда древногръцките митове и легенди, примесени с историята на Александър Велики и силното слънце обаче отклониха вниманието ни. Днес приятно разсеяни, родителите оставихме мечовете в багажника на колата, както се вижда и леко счупени, за да потънат в забвение. А от толкова скачане, се огладнява. Да ви припомня буркана със скъпоценното какао – е, няма го вече, разменихме го за курабии. Какви чутовни саможертви е способна да извърши една майка от обич към децата си…

В шеги, закачки, планове и ново приятелство, което ни отведе до Артемида, Спата и Сунио, китни, саможиви и уютни места, моята разпиляна глава попадна в собствения си първоаприлски капан. Да, оказа се, че скалъпената на шега спешна поръчка, която трябваше да замине от Атина, всъщност е съвсем реална. За пореден път спокойствието на Н. доведе до план, който щеше да свърши работа, макар и в последния момент, дори напук на преобърналия се турски ТИР на магистралата. Е, да, Н. ме съсипа от закачки, децата му припяваха, но нали всичко си тръгна наопаки, беше нормално и финала да е такъв.

От стъпките на древните богове, направихме кратко отклонение към морето, където гостоприемно ни посрещна семейството на Олимпия и Марио. Поради някаква причина изтърпяха всички настроения на децата, дори ни предложиха нова среща към зоопарка в следващия ден.

Дребните се биха с дървени мечове в компанията на Коко, Джорджи, Нефели и Василис, поплуваха заедно, заспаха гладни, но видяха Светилището на Посейдон по залез. За ужас на големият ми син, брат му трябваше да остане по бельо. „Ще оскверниш храма, Емиле!“, гневеше се той, забравил как се опита да играе футбол точно пред храма на самият Зевс. Тук беше мястото да разкажа на големият ми син защо морето е наречено Егейско, но захласната от гледката, въоръжена с камерата и захванала Киси, за да я предпазя от нов сблъсък с плочите, пропуснах. Яребиците бяха другото впечатлително събитие – едни такива дълбокомислени, съзерцаващи, общуващи с туристите и позиращи. Да ви кажа, онези пейзажни гледки не ми се получиха така добре, защото проспах момента в разговори. Случайно се намерихме с младо българско семейство, което сякаш ни намекна да вечеряме заедно, но с Н. загряваме бавно и докато се усетим, вече беше късно. Децата предложиха да ги подгоним по шосето и да ги поканим на свой ред, макар долните гащи на Емо, само че пътя се разклони и явно не хванахме правилния. Преследването приключи.

Деня в зоопарка край Спата беше чуден. Всъщност навръщане децата споделиха, че най-силно са били впечатлени от срещите си с животните, които свободно се разхождаха и общуваха с хората, позволяваха да бъдат гушкани и разхождани. В Националната градина срещнахме костенурки и патета по алеите, а портокалите просто сами си идваха при нас.

Истинско жарко лято, весели дребосъчета, снимащи посетители, сладолед, естествена среда, обгрижвани животни, внимание и грижа за децата – това открихме в зоопарка. Никое дете не се преби, моите малко се поскараха, но не много. Без летни шапки и слънцезащитен крем, покрихме се с фин слой тен. Тази сутрин ме попитаха дали сме били на ски. „О, не!“, отвърнах и вече знаех, че ще ми завидят, „Бяхме на море!“

Обратно в Атина, ягодите ни се усладиха и съвсем не ни бяха достатъчни. Всъщност, нищо не ни стигна, искаме още от същото и пак.

Още едно намигване вселенско – попаднахме на изложба за четирите изобретения на Китай, повлияли върху развитие на човечеството: хартията, коприната, първите хартиени пари, земеделския плуг. Докато превеждах информационните табла на български за децата, уредникът ми даде знак, че си говоря съвършено сама. Намерих пишман слушателите, разпределих малките на баща им в посока вратата, за да не ме правят за смях, подхванах баткото и се заех да му предавам култура. Едно помещение култура, второ помещение култура, накрая му хареса. А за мен беше вълшебно да се докосна до подобно майсторство във везбата, да прокарам пръсти през толкова фина коприна, да проследя усъвършенстването на становете, с които са тъкали пана. Разбира се, точно в тези зали беше забранено да се снима, остава ми да помечтая някой ден да измина Пътя на коприната. А това е един от начините за ръчен печат, също китайско изобретение, много преди машината на Гутенберг:

Не че се фукам, но това същото дете ми направи страхотна снимка, предполагам, че ме е видял през очите на обичащ човек. А баща му, както често съм го споменавала с добро, е много любезен и тактичен човек. В същия този момент, гръм да ме удари ако лъжа, ми подари увеличително огледало. Вероятно за да водя статистиката за черните точки, които ми се трупат в списъка, и прогресията на бръчките. Пардон, луничките. Можехме да си вземем туба зехтин и маслини, но – не, огледало.

Времето ни в Атина вече беше преброено, емоциите прибрани на топло, само домашните останаха неприкосновени. Младежът на рецепцията беше така любезен да предостави тиха масичка сред винтидж мебели и аксесоари за творческо вдъхновение. Привечер хвъркатите сандали на Хермес предизвикаха фурор и вълна от въпроси. „Не, не са онези и не летят, иначе нямаше да се продават за 70 евро, тръгвайте, че багаж трябва да стягам.“

На следващия ден в Солун попивахме архитектурата и градоустройството с пълни очи, абсолютно несравними с атинските. Оставили бурята далеч зад нас, с огромни сладоледи – толкова, че да ти нацапат нослето и да ти изтръпне устната, си обещахме да посветим някое следващо приключение само за Солун. Когато по залез слънце напуснахме града и магистралата се изви по хълма, не можех да снимам, трябваше да гледам. А някои хора заспиват с тази гледка всяка вечер. Всяка…

Е, 2700 км по-късно, изминати в търсене на Олимпийците, ще ви кажа, че не усетих умора. Достигнахме до най-южната точка на Гърция, бяхме свидетели на съкрушителни гледки, запознахме се с чудесни хора, поскарахме се помежду си неведнъж и дваж, но се прибрахме щастливи, заедно. Най-добрата ваканция, която имаше своята цел и я изпълни, макар и заплашена от моята хаотичност, беше точно тази. Докато пиша това, оформям и планината от снимки в бъдещата ни фотокнига – прекрасно усещане е да пипнеш спомените си, облечени в корици.  А колкото до цветята от коприна – доставихме ги лично на малката кукла Ема почти до Пловдив, ето ги, и побързахме към Тидик  и Великден.

Скъпи Н., така запомних всичко, благодаря ти и извинявай, твоя И.

П.С. Моля ви, не сваляйте пейзажните кадри, те са с ниско качество като за целите на блога. Хакването на чужди изображения е грозно, освен че е и в разрез със закона. Вместо това, с удоволствие ще ви изпратя избран кадър в добър формат за лично ползване. Пишете ми в Isabelle’s Mingle-mangle. Благодаря.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: