Няма грешка, четири е новото три.
В един прекрасен ден преди по-малко от година, Злати и Иво са на рутинен преглед за установяване на трета бременност, когато се оказва, че третото бебе си е повикало компания. Днес трима рицари и цъфтяща роза са малкия свят за своите прекрасни родители.
Имам (не)приятния навик да наблюдавам другите многодетни семейства, за да търся отговорите, които не откривам за себе си в моя домашен зверилник. Впечатленията ми са… еднотипни. Вероятно не е случайно – да имаш повече деца не е въпрос на пари, това е пълно клише, по-скоро говорим за едно определено личностно самоосъзнаване, в което си готов да губиш частици от себе си, но в очите ти да блести отразената Вселена на детето ти. Всъщност, не съм в състояние да го обясня добре, но ако имате очи, ще го видите. Няма нужда да описвам колко „подредено“ е това семейство, как само с поглед се разбират, как Аз-ът всъщност е пречупен пред по-висша категория, за която не всеки от нас е готов – общността, в която си член и в която мислите ти са насочени към това с какво можеш да допринесеш, отдавайки от себе си…
А това е семейната им празнична картичка, която ще подарят на роднините:
И такаааа, хубаво е с много деца, даже е много хубаво. И гарантирано… щуро! 🙂
Благодаря сърдечно на Злати, но друга Злати, която подари на тази Злати мигове от нейната семейна приказка. За мен беше удоволствие да я наблюдавам, отразя и споделя с вас!
Ваша броите ли дните до Коледа, Изи