Когато казваме, че светът е малък, обичайно виновник за това усещане е лабиринт от събития, случайности, хора, съдби, философии дори, преплетени някак в нашия живот. Усмихваме се над тази вселенска истина, замисляме се какво нещо е живота, продължаваме напред до следващия подобен знак. Да, светът е малък и може да не дебне спасение точно отвсякъде, но отворените врати пред нас, които пред друг евентуално се затварят, един ден бавно и полека ни отвеждат към центъра на лабиринта. Където, научавайки нещо ново, срещаме още някой. Така се намерихме с Милена и Боби. Но да ви върна малко по-назад във времето..
Дълги години с тях сме работили заедно във водеща фармацевтична компания, но повече от „Здравей“ не сме разменяли помежду си. Десет години по-късно аз вече се занимавам с фотография, а те – с тяхната първородна дъщеричка Дария. Някак из лабиринта Милена открива моите аксесоари, а след препоръка от Тонита (Моменти от Тонита), достига и до фотографското ми амплоа. Следва кореспонденция и няколко телефонни разговора за уговорка на заснемане на Кръщене, от които изобщо не оставам с впечатление, че Милена не е непозната. Каквото и да говори това за мен. Винаги съм знаела, че рано или късно ще попадна на някой от предишния ми живот на бурмичка в офис, но пък неопределеността на бъдещето носи приспивното спокойствие да отлагаш тревогите за по-натам. 🙂
И така, малко по-рано от уречения час, аз съм пред храма и очаквам срещата. Разчитам, че ще позная семейството по Дария, тъй като вече съм я виждала на снимка докато умувахме над аксесоара й. За всеки случай съм си вързала гащите – запомнила съм и количката на малката. Хитро, а! Като се застрахова човек от две места, винаги снижава процентно онова, ъъъъъ, как го кръстих, неопределеността на бъдещето.
Следва стенограма от няколкосекундното ми вцепенение:
Да, ето я Дария! Сладка е. А? Оохооооо, какво? Брех! Милена? О! Боби? Дабеда! Неможедабъде! Стигабе! Тя е, да, само че е руса и с дълга коса. Колко неловко! Тя каза ли ми по телефона, че е тя?! Не, не помня. Не е честно. 😀
Как ли съм изглеждала?!
За да не ми проличи много колко съм смотана, стратегически предлагам на Милена да преминем към снимките. Специално за днешния ден зъби тормозят милото дете. Въпреки това Дария стоически приема съдбата си и останалото вече преминава в снимки:
Всичко е добре щом завършва добре! Дария вече е благословено християнче, под грижите на най-добрия кръстник. А аз още се смея над случката и вече хич не очаквам от бъдещето да бъде определено или неопределено. Достатъчно ми е да зная, че слънцето изгрява все така от изток. 🙂
Ваш баш майстор по случките, Изи