Скромен ретро експеримент с домашната фотосесия на семейството на Лидия, си позволих предишната вечер. Понякога се връщам към кадри, които никога не са виждали бял свят, особено ако ги пазя. Докато ги разглеждам, винаги се оказва, че не съм дооценила някой момент, че има нужда от дребни корекции или че обработката е можело да бъде различна. Оправдавам това с развитието и потребността да опитвам друго, да търся разнообразни гледни точки, дори и с индиректното повлияване от фотографи, които харесвам. Неизбежно…
Зная, че подобна обработка не би се възприела положително от всеки, а и все още не чувствам вътрешната убеденост, че това е моето и мога да го причисля към стила ми на снимане. Приемам го като опит, който ще си покаже…
Семейството на Лидия ми е мило, тъй като Кръщенето на Бети, сладката кака, бе първото подобно свято събитие, което съм снимала. Последва и това на малкото пухче с ярки муцунки няколко месеца след тази сесия.
А момичетата са толкова разтапящи, просто следвах игрите им и веселото им общуване. Получи се това…
