Втора поредна година празника на София е част от моят август. В това дете вирее някаква необичайна магия. Дали е заради талантите на майка й Поли или заради ябълковата градина, в която тя расте, не зная. Усеща се най-вече когато по време на игра изведнъж застива и се замисля, затваря очи, вероятно представяйки си картини и случки, а след секунди вече отново е сред нас. Тази година Софи не желаеше да ми позира, просто беше себе си, нейде из Арендейл. И беше прекрасна. ❤
Моменти от миналогодишния празник на Софи, можете да разгледате тук.
Ваша, И.
