През последните няколко месеца се случи така, че разказвах на различни хора как започна моето приключение, как създадох това местенце, докъде ме отведе то и закъде съм се запътила. И както винаги става със случайните неща, които се оказват неслучайни, едно страхотно предложение ме върна отново три години назад – тогава, когато еретичните идеи да работя за себе си заради децата ми покълваха, избуяваха и, за учудване на всички, се развиваха. 🙂
Третото ми дете беше само на няколко месеца тогава. Мисълта, че ще дойде момент, в който ще трябва да възстановя предишния си ритъм на работещ родител, ме изпълваше с лека форма на депресивна тревожност. Представете си ме по 8 часа на работа; център логистика на три деца, баща им и рибките им; неуморна готвачка и чистачка; мила и драга приятелка на същите три деца, същевременно и Мери Попинз; психо-михо анализатор на регулярните проблеми на баща им и т.н. Без класическата помощ от баби или детегледачки. М? Не. Да, ама, то не е така лесно да кажеш „Не“. Никога не съм била бизнес ориентирана – до онзи момент аз бях наемник, брънка от системата. Бурмичка, привикнала да я товарят, получаваща поредното снизходително потупване по рамото. Сървайвърче между числата 15-ти и 30-ти – аванса и заплатата. И един ден просто се реших…
Останалото е история – припомних си нещата, които обичах да правя като дете, за които мечтаех, но оставих назад. Лека-полека добивах увереност, подкрепа и някакъв вид популярност. Утешавах се, че пропилените години, в които го играех бурмичка вместо волна птичка, всъщност са ме довели до сегашния ми път, дали са ми познание и възможности. Този път нещата зависеха изцяло от мен – както си организирам времето, пространството, идеите, кръга от хора, така ще се стане за добро или за лошо. Не ми беше лесно през изминалите три години, не е лесно и днес. Ежедневието ми е по-натоварено от всякога. В Isabelle’s Mingle-mangle наричам себе си „фотограф“ и „автор“, ала всъщност съм още много други неща – CEO, маркетолог, продуктов мениджър, специалист „Ключови клиенти“, ценовик, дизайнер, своего рода писател, онлайн продавачка, куриер, доставчик. С две думи, шеф диригент на Изи-тата в моята глава. Облекчението, че мога да работя от вкъщи и да съм близо до децата си, е малкооооо… имагинерно. Но всъщност е чист факт. И ме прави щастлива.
Освен това и недоспала невротичка. 🙂
Предимствата да работиш от вкъщи са много, вероятно ще изпусна някое съществено, затова ще спомена тези, които важат за моя случай:
- не водя болни деца на детска градина – това е принцип, който винаги съм следвала дори когато бях бурмичка. Контрола над първият сопол означава овладяване на ситуацията. В семейство с три деца, разболее ли се едното, разболяват се и другите, а аз падам жертва някъде в средата.
- избягвам сборните групи – децата са различни и реагират по свой си начин на промените. Сборните групи за мен са ненужен стрес в такава крехка възраст. Има време, ще се научат да оцеляват сред непознато общество и среда.
- сутрешният крос към ясла, детска градина и училище, за да стигнеш що-годе навреме в офиса, е нещо, без което мога да живея чудесно. От „Хайде, ставай, стига спа!“ до „Защо пак се мотаеш с тези чорапи, закъсняваме!“ е… да, благодаря!
- няма задръствания, няма навалица в метрото – участвам и в опазването на околната среда, защото всичко ми е на пешеходно разстояние от дома.
- лятната ваканция е живо предизвикателство за работещите родители без баби под ръка. Миналото лято плащахме за частно училище на големият ни син сума, равностойна на заплатата ми. И защо?!
- в състояние съм да осигуря топла, домашна и здравословна храна за цялото семейство. Каквото и да си говорим, нито в детската градина децата се хранят рационално, нито в училище.
- темпото, с което работиш, е под твой контрол – днес може да е натоварено, утре по-лежерно; обедната почивка да е среща с приятелка; когато децата си легнат, да останеш насаме със себе си; можеш да кажеш „не“ и да си щастлив от решението си и т.н.
- опитваш различни неща – с времето винаги става ясно, че има някой по-добър от теб, но пък ти си по-добър от друг в нещо друго. Да търсиш своето място под слънцето е толкова вдъхновяващо и силно като емоция – несравнимо е.
Недостатъкът е само един – нямаш твърда заплата. Тя дава спокойствие и сигурност в този несигурен свят. Но, хей, нали сами ковем съдбата си? Бъди интересен, бъди оригинален, работи здраво…
Ако преди три години имаше някой, с когото да поговоря за предизвикателствата, които не съм в състояние да предвидя заради липсата на опит и достатъчно широк мироглед; за възможностите, които интернет предоставя, за да сработи моята бизнес идея; за чисто техническите неща, които могат да са пречка или пък не; за това как да си повярваш и да убедиш другите да те следват… щеше да бъде много, много по-лесно за мен. Нямаше. Обаче – каква добра новина – днес има!
Ще ви помъча още мъничко преди да ви разкрия повода за днешната публикация, с един простичък факт от нашата действителност. България може да е развиваща се страна, но българският работодател е стопирал отвсякъде своето собствено развитие. Днес да си жена в детеродна възраст е сериозно предизвикателство, а ако бременността вече е факт, често се превръща в проблем. Колко мои приятелки бяха любезно поканени да не се завръщат след майчинството си на работните си места – ами, много. А как се търси нова работа когато детето ти не е прието на детска градина? Ммммм, параграф 22! Какво правим, както се казва, когато хлапето боледува често и се налага бурмичката да излиза в болничен? Правим това, че или си водим децата със сополи до коленете на детска, или сме аут от системата, макар Кодекса на труда да ни пази. Ако българският работодател се движеше по-бързо от охлюв, щеше отдавна да е наясно какви са изгодите за неговия бизнес от едно отдалечено работно място, сиреч дома на бурмичката-майка, когато длъжността позволява това. Технологиите днес ни осигуряват безкрайни възможности – провеждаме скайп-конференции, смартфоните ни писукат при всеки нов мейл, а пък разстоянията отдавна не са това, което бяха. Какво по-хубаво от това да работиш от вкъщи и същевременно да се погрижиш за семейството си? Защо другите на запад владеят тази истина от години, а ние сме в застой? Каква е алтернативата за младите жени в края на майчинството им, в период на уязвимост и несигурност?
Ако до тук видяхте себе си и сме яхнали една вълнА, значи проектът „Бизнес Мама“ може да е за вас. Аз ще бъда там. Ще ми бъде интересно и полезно да узная какво съм можела да направя по пътя на моето приключение; защо съм се лутала, вместо да пристъпвам с великански крачка; какво още мога да направя, за да достигна до повече хора, за да създавам нови неща. Вие ще получите ноу-хау, върху което да стъпите и да развиете вашата си бизнес идея. Ще спестите ценно време чрез това познание – време, което вероятно бихте искали да вложите в реализация на конкретни задачи, вместо в неясноти като мен. Кой знае, утре може вие да помогнете на бурмичката след вас да се почувства волна птичка. 🙂
Три години по-късно мога да кажа – не съжалявам за безсънните нощи в труд. Нищо не може да замени радостта да съм господар на времето си, същевременно да съм финансово независима от съпруга ми и най-вече – да съм близо до нашите три деца. Не бабите им, не детегледачките. Аз, тяхната майка. Може би това е и решението за някои от вас? Ще прецените след като изслушате какво имат да ви кажат лекторите. А един от вас може да се сдобие с код за 50% намаление на билет през моя блог. Благодаря на Събина Панайотова, един от експертите на „Бизнес Мама“, за поканата да присъствам на обучението. И както никога, ще ви помоля да споделите публикацията, за да достигне до повече млади жени.
Ваша, с работно време о-24 ч., без право на отпуска и болничен, но щастлива в кожата си, Изи
