Рожден ден в златисто и сняг

Хайде да не започвам с обичайното #когабешебебе и #каклетитовавреме. Но, ех…Той навърши 4 преди броени дни, наистина сякаш бе вчера когато изплака за първи път. Още са пред очите ми смешните му първи крачки – не стъпваше по земята, а летеше. Само на 9 месеца, но никой не можеше да го спре. И тази твърда глава, за която често се смеехме с приятелки, че съм го родила с имплантирана каска – все на нея падаше и то сериозно падаше. Понякога се тревожех дали ще съм в състояние да го опазя от самия него. До тук се справих криво-ляво…emoяКак ли ще ви прозвучи, ако ви кажа, че до този момент рождените му дни минаваха винаги мимоходом? Лека почерпка в тесен семеен кръг, скромен подарък, хубава торта и… толкова. Виновна съм пред детето, да. Едно от обещанията, които направих пред себе си, бе този вид… хм… празнуване да остане в историята. Дължа го на децата и на съвестта ми. Тази събота трябваше да бъде перфектна. Бях планирала (няма грешка, планирала, да!) кое как да бъде – декорация, меню, торта. По старому останаха някои неща – гостите (кръстниците на децата ни с техните деца) и мястото на събитието – у дома. Тема на празника бе балони с горещ въздух, мои любими, а цветовата схема – злато и синьо. Снегът дойде в бонус. 🙂

И така, декорацията бе пълна изненада, всъщност как да кажа, мистерия за мен. Рискувах да не се получи нищо и макар да не бях давала непредпазливи обещания на децата, щях да се почувствам зле самата аз.DSC_0808sАко мислите, че се получи бързо и лесно, ще останете разочаровани. Толкова математика в малките часове, не е никак забавна. Повтаряемостта при еднотипните движения силно ме разстрои, а частта с пайетите и златната корда опънаха нервичките ми. Златният брокат засия дори върху носа ми. Поне 100 пъти си казах #никогаповече и точно 100 пъти не си повярвах. Резултата ми хареса, а ако съдя по детските очички в събота в осем часа – на дребосите също. Заслужаваше си.DSC_0815s

Рядко снимам творческия процес, а хаоса си го задържам за личен архив,  но тъй като досега само на дюшемето не бях работила, реших да си запазя момента. 🙂 И в Instagram даже публикувах – сякаш телефонната снимка ми се получи по-добре.banner

В окачването на банерът помагаха всички – един с идеи, друг с възторжено „ура“, трети с малко цупене за отскок, а рожденикът… той просто си се щураше, както обикновено.banner1

Междувременно снежната приказка през прозореца обещаваше да бъде интересна и красива…banner2

Стана обяд, а вече бях готова и с другите два банера. По план трябваше да ушия и истински балон с горещ въздух, XXXXXXL размер, в който да играят децата, но разбира се, не ми се получи надпреварата с времето.DSC_1070s

За ваше щастие, тези банери нямаха късмета да бъдат отрупани със снимки, но смея да твърдя, че са доста фотогенични. Остатъците в злато струпах хаотично в любимия ми бял фенер, който няма нито един прав ъгъл. 🙂gold

Златното боке е фантастично…DSC_1115s

… и струва ми се, до следващия ни рожденик през месец май, ето го и него в пирует, ще си го отглеждаме:gold1

Толкова за банерите. Или поне засега, защото това заплашва да се превърне в нова страст. В кухнята страсти също имаше. Вероятно ви е познато инфарктното тичане в последния момент за нещо забравено и то дефицитно, като по поръчка в цялата махала. Или кухненския плот, който кълна се – просто се смали, изчезна дори. Или пък когато изсъскаш на мъжа си на висок тон да си гледа децата преди да съборят труда на целия ти ден. А, да, и когато гостите пристигнат навреме, въпреки молитвите ти (с най-добри чувства) да го закъсат някъде в снежните партини и да заповядат поне след час. Добра причина никога да не превръщам готварските си (не)способности от досадно задължение в удоволствие. 🙂mfn

Домашните ми шоколадови бонбони ме преврънаха в герой в детските очи. Иди че им обяснявай, че се приготвят само с поглед. Освен с героичния си имидж, се окичих и с любимото ми колие, което си уших специално за пътуването ни до Тоскана миналата пролет.balloon

От купона, вярвайте, снимки почти няма…mfn1

… но спомен – прекрасен. 🙂 Една част от неуловимите преди да извикат тортата:DSC_0865яКоято пък беше връхта на дизайнерската ми и кулинарна концептуална мисъл! 🙂емо Рожденикът трябваше да си открие подаръка в коша – онзи, за който мислех да ушия балон с горещ въздух. Сами виждате, опаковането не ми е сила и проблема далеч не е в това, че детето държи пакетчето си наопаки. 🙂DSC_0916s

Четиригодишен…emo

… а  сякаш беше вчера когато ми казваше:

– Какво си ти на мама?

– Мами бебе!

Беше…

Ваша, едно е ясно – вече зная темата на следващото парти, Изи 

П.С. Банерите изработих от филц, фоам и пайети, коша и килимчето са дело на PinkTulip. Темата с балоните ще има продължение…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: