2015-та – мечтата в моя джоб

Не съм точно аз тази, която с ентусиазъм би седнала да прави умопомрачителна равносметка за отминалата 2015-та година. Като човек, изцяло воден от емоцията и лишен от Създателя да се обвръзва логически с каквото и да било, като дете на художник и певица, осъзнавам че всъщност изкуството изисква да виждаш, да чувстваш и да създаваш наместо да мислиш рационално.

И все пак, 2015-та бе толкова съдбовна и силна за мен, някак трябва да бъде почетена в моя онлайн дом. Последователността от събития и срещи случайни и не толкова случайни, доведоха Вселената до там, че да й втръсне от моята нерешителност и да ми предостави на тепсия това, което исках, а не си вземах сама. Толкова пъти гласно и с боен вик изрекох #искамданапуснаработа, че Вселената накрая изрече: „Скачай!“ и „Сега!“ И така, есента ме прегърна една такава безработна, фриволна и налудничаво щастлива.

Да работиш нещо, което те измъчва, е доживотна каторга. Да работиш с удоволствие, не е работа, а песен. И тъй като вкусих и от двете, повярвайте, не е клише. Имах работа, за която много хора биха ми завиждали, работех с чудесен екип, в който се подкрепяхме. Но не желаех всичкото това, макар че не ми бе дошло даром. Сърцето ми тупти по-различно всеки път когато снимам и когато създавам ново цвете. Утрините са пълни с нов живот, нови предизвикателства, смели идеи, тихи бягства от реалността в света на малките моменти. И в свое собствено Чудо.

Такава драматична промяна за мен, алогичната, бе истински… логична. Новата 2016-та ще покаже дали ще бъда достойна за нея. Има един куп сериозни неща, които трябва да преборя в мен самата, очакват ме няколко идеи за реализиране, които изискват време и обмисляне, както и няколко възможности, които искам да превърна в реалности. Щастлива съм от партньорствата с вдъхновяващи и търсещи хора – с тях ще създаваме и през Новата година.

От онзи октомври през 2015-та, в който вкусих от Свободата, се помирих с тежестта от изгубените ми детски мечти толкова години. За първи път в живота си чувствам, че съм открила моето място, моето призвание, моята работа. С мъничко сценична треска, с отговорност от порядъка на няколко тона, с поредната доза наивност, здравей 2016-та, бъди нежна, бяла и добра!

Не, това не е равносметка, това е част от моя път. Имам за какво да бъда благодарна – децата ни са здрави; приятелите ми са малко, но искрени и подкрепящи; дома ни е любимо място, в което се събуждаш обичан и заспиваш гушнат; шоколада е в изобилие; уроците на Живота следват един след друг… Имам още толкова книги за четене, колкото и градове за посещение. Имам любов и надежда в сърцето ми, от които раздавам безусловно. Имам много за споделяне, но и достатъчно поводи да бъда тиха. Имам щипка боязън от прекрачване на граници, от човешка лошотия, лицемерие и евтина отмъстителност. Имам принципи, които ревностно защитавам и каузи, които заслужават да им отдавам повече. Имам съдомиялна, пералня и сушилня; автомобил и велосипед; фотопарат и компютър… и още куп материални неща, без които мога, но на които разчитам. Има стотици неща, които не желая, защото вярвам, че няма да ме направят по-добър родител и човек. Има и хора, които разочаровах по един или друг начин, но за които бе важно да се почувстват като победители над мен. И накрая, имам вярата (различно е от самочувствие!), че мога.

Изпращам 2015-та с моите цветя и семейния ни портрет, а повече снимки можете да видите ТУК. Венецът създадох специално за фотографията на Димитър Александров, а снимките се случиха благодарение на любезната му покана да гостуваме в студиото му.mitko1

mitko

DSC_8571

И накрая, благодаря на всички, които бяхте част от моята невероятна 2015-та година!  Мечтайте с мен и през следващата!

 Ваша, Year 2015, You Will Be Forever My Always, Изи

EDIT: 2016-та ни поднесе опустошен дом. Грабежът не бе просто нахлуване в личното ни пространство и тършуване из спомени, чувства и вещи до низост. Той бе физическо и психическо разболяване, от което ме измъкнаха децата с техните неподражаемо чувство за хумор и интелигентност, както и приятели, познати и непознати, които ни предложиха утеха, разговори, дори и шоколад. Искрено съм благодарна на всички ви! ❤

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: