Мамино юначе, мило първолаче

СЕПТЕМВРИ 17, 2013

Помня те в I-ва група в яслата – мъничък, слабичък, плах, тих, прегърнал силно плюшеното лемурче. Оставях те разплакан, прибирах си те пак така. Издържах цели два месеца в този ритъм, преди да взема крайното си решение – не съм те родила, за да растеш сред чужди „хора“. Сякаш мигнах само няколко пъти, порасна достатъчно голям, за да се влееш отново в редиците на институцията, този път наречена „детска градина“. Иначе си остана все такава вейка и то разсеяна, чувствителна, затворена, нуждаеща се. От всичкото това само няколко години по-късно се вписваш успешно само в определението “слабичък” и в „силен интроверт“. Израсна висок колкото ниска топола, шумен с едно специфично недоволно кресчендо, инатливо размахващ крайниците като за ап-чаги. Понякога ме уморяваш, друг път ме забавляваш, но твърдя, че знам какво се случва навътре в душата ти. Нали е близка до моята…

Вече си дипломиран човек, голяма работа един вид. И как се завъртя това лято… хм… стана си септември. Ти очакваше с трепет този първи учебен ден и се вълнуваше не по-малко от мен когато избирахме училище. Чувстваше се истински голям сред брат ти и сестра ти и променяше мъжки иначе нежния си глас, когато някой непознат те питаше дали ще бъдеш ученик. Ето те днес, мое малко лемурче, вече си маминото първолаче! 🙂

Предавам те на тази жена, която се надявам да е Човек, да те обича и да те разбира, да те подкрепя и да ти вярва.

Прости ми, че се разплаках пред всички и че този път потърсих скривалище зад обектива и в прегръдката на сестра ти, вместо в твоята. Вярвам, че си силен и че можеш, а аз съм само едно отражение на слаба и крехка майка, която се страхува. Но ти ще ме научиш да бъда храбра, да върна ината си, защото след теб още два пъти ми предстои да подготвям първолаци. Щастливец си ти, мамино юначе – всичките ми първи трепети, в неизвестно очакване и надежди, откакто те имам, са искрено твои и с теб!

И докато се суетим около твоят нов свят, съвсем не забравяме нея, Киси, която също е на прага на своята гигантска крачка по детскиму, там, в първа група в детската градина. Ще ми бъде странно да се отделим една от друга и трудно да изтръгна и двама ви едновременно от поглед, макар и само за вечността, затворена в няколко часа дневно.

Не забравяй какво ти казахме с татко ти, отвори сърцето си, открий онова, което обичаш да правиш и за което искаш да учиш. Не държа на твоите шестици, но всяка една от тях ще бъде частично и моя. Научих те да пишеш, да четеш и да смяташ тогава, когато ти ме помоли за това. Научих те да бъдеш кавалер и да помагаш с каквото можеш. От днес моето учителстване ще мине в графа „второстепенна актриса“, подкрепящата главната – твоята класна. Но подкрепяща и теб, моят син. Ти учи, забавлявай се и бъди!

Моля те, не дърпай момичетата, които харесваш, за опашките, фльонгите и роклите! Жената е нежно цвете, нужно й е малко светлина, малко вода и няколко мили думи, за да цъфне усмивката, създадена специално за теб. Запомни, не се влияй от другите, отстоявай мнението си и защитавай истината и по-слабите. Не бъди незабележим, бъди моят малък герой с голямото си сърце и пърхащите мъгли. Всичко можеш да постигнеш, просто го поискай.

Спомените от днешния ден не ме оставиха да заспя, сякаш цялата тежест на света зависи от новата ни отговорност към знанията и твоето училище. Най-накрая и това отметнахме. А сестра ти не се отдели от теб през целия ден. Седна до теб на чина ти, хапна от питката с мед, гледаше с невинно обожание към класната ти и търсеше одобрението в твоите очи. Пази я, тя е твоя.

И баба те видя ученик. Вероятно и нейните сълзи са потърсили най-бързия изход. Ще й подготвим специална изненада, но ти не казвай нищо засега.

И аз съм тук, все пак имам не малка вина да си стигнал тук ей така. Дължиш ми една силна прегръдка! Помниш ли как заедно събирахме мидичките и се пазехме от вълните? Сега ще правим същото – ще се прикриваме един друг, като истински полицаи, ще си пазим гърбовете и стъпка по стъпка ще откриваме новите хоризонти.

И с кого друг да споделим този специален ден, освен с твоя близнак Явор и с домашно приготвена торта от шоколад и малинки!

Когато си заобиколен от любящи хора, винаги се получава нещо сърдечно, специално, истинско, незабравимо. Силве, благодаря ти за оригиналните идеи и вкусното им съдържание! Благодаря ти и за стихчето, което Емо изяде и което също е виновно за цялата шантава атмосфера в сърцето ми!

Сигурно е хубаво да се тревожиш – това означава, че не ми е безразлично. Сигурно е хубаво и това, че го споделям – вероятно имам нужда от подкрепа. Сигурна съм, че уроците в моя живот няма да приключат…

Мили ученици, очакват ви вълшебни мигове сред океана от нови знания. Не се блъскайте, има достатъчно за всички. Мили майки, успех и на нас! Ще се справим.

Ваша искамвреметодаспре, Изи

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: