Толкова да обичам цветята, а така да не умея да се грижа за тях. В ролята ми на домакиня, през годините настоятелно опитвах да придумам няколко каланхоета да ми доверят добруването си, ала им причиних само страдания. Дори кактусите ми линееха. Един ужасен трилистник, който ненавиждах с цялото си сърце, обаче, успя да избуи над 3 метра, достигайки тавана. Тогава приключих с него, приключих и с кариерата на цветарка.
Не съм подозирала, че някой ден създаването на текстилни цветя ще е така обсебващо мислите ми, така страстно запълващо денонощието ми. Знам ли колко точно букетчета минаха през ръцете ми през изминалите четири години в търсене на моя си стил. Те ми носят толкова чиста детска радост, че раздялата с тях е като сладко мъчение. Нямам търпение да ги пусна на свобода, но и усещам липсата им. Искам да вярвам, че всяко следващо е с нещо по-добро от предходното, че е познаваемо и приемано такова, каквото е.. И все пак, нещо винаги е липсвало в тези цветя. Какво е то, зная от поне година…
Реалистичното пресъздаване на цветя ми е нещо като фиксация, но с едно наум. Изпитвам сериозен страх моите да не заприличат на китайските, безмилостно изработвани на конвейер. Заради това отлагах. До 19 юли, 2016-та когато отворих боите, затворих очи и позволих на четката да създава върху сатена. Листенце, след листенце и още, и още. Толкова бях нетърпелива да изсъхнат, че патилото ще ви сподели – влажен сатен не е окей за обработка. Боята създава изменения по материята и текстурата изглежда още по-интересна, а на допир няма нищо общо с оригиналния текстил. Когато се сглоби цветето, може да изглежда ето така…
Първата диадема с розов цвят е ефирно шампанско. Простете липсата на скромност, но се чувствам като горда майка с нея. Особено след посрещането й във Facebook страницата..
През следващите дни багренето на платове се превърна в общосемейна ексцентрична зараза. Децата ми се постараха да рисуват върху всички възможни повърхности, обичайно забранени, за да ме докарат до истерични подскоци дали новобоядисаните стени не са осъмнали в шедьоври.
Ето какво преживява един бял сатен, за да оживее в ароматно цвете:
Съчетанието на изрисуваните пластове нюанси в нежни букети е експлозия от цветове и празник за окото.
И това е само началото…
Ваша Изи, в акварелни боички