Тази година морето бе далеч, далеч на изток, а едно случайно наглед запознанство, идващо от морето, прерасна в приятелство. Тя се казва Мария. Тя е слънчев лъч от весела душа на непринудена жена, с нетипичните за нашето ЕГН и географска ширина уморени идеали. Все още вярва. Пита и търси… Не е странно, че за по-малко от няколко дни откакто Мария ми писа във фен страницата, започнахме да си разменяме лични истории, смях и сълзи. Beautyjumbl-ите са истински катализатор, за пореден път се убеждам…
И така, отново в последния момент стягам багаж. За морето. Как е възможно, Господи, да побера личните притежания на това семейство само в един багажник място без да забравя нещо, без да се изпокарам с мъжа ми и децата ни, да заключа с кеф вратата на дома?! Цитирам със съкращения:
#защовчеранеподготвибагажа, #каквотолковаслагаш, #трябвашедастанешвшес, #вечетрябвашедасменамагистралата, #никъденямадаходим, #дърабърасточадъра
Преодолеем ли тези хаштагове, остава само един последен штрих – да обърна внимание и на себе си и не, не става въпрос да употребя гребен. Чудесен повод да се скараме отново:
„Хайде, мамо, само тебе чакаме!“
Стигнем ли до тук, значи все пак усилията ми са се увенчали с успех – потегляме до минути. Едва ли само ние си съскаме преди път, разбирате ме. Като по сценарий, настаним ли се в колата, лошото настроение се изпарява. Ако сте с избирателен слух като мен, придобит след години опит из дебрите на родителството, дори не обръщате внимание на мрънкането на задната седалка:
#когащепристигнем, #стигнахмеливече, #гладенсъм, #пикаемисе, #щезатворятлиморето, #искаменаплаж, #дърабърасточадъра
Почивката ни няма аналог. По план в събота трябва да заведем децата при свекърва ми на 240 км разстояние, същия следобед да се върнем в София и да снимам две любими семейства – на Калин, Снежана и Явор, както и на и на рожденика Марти; да вземем продукти на harmonica за снимки край морето и да отпътуваме обратно към децата. Някак между капките успявам да си купя и нов макро обектив. Нали ви казвам, няма аналог. Пък и почивката е в цели четири дни – откъдето и да го погледнеш, уникални сме си. Но нека ви върна към Мария. Пътувам към морето и нося на Мария цвят от роза. Нейното малко момиченце ще празнува първия си рожден ден. Мъничко изпитвам страх – за първи път използвам този шифон, за първи път създавам такова бижу.
Получи се това – цвят от роза, заключен като спомен в стъкленица, вплетен към оживяла из ръцете ми роза от шифон. И все пак, не знаех, не бях сигурна дали това е бижуто на Мария. За лентата на Карина някак бях по-уверена в себе си.
Поправете ме ако греша – всяка жена, малка или голяма, има нужда от рози. Дори повече отколкото от перли…
Умножаваме нуждата по две, ако живеете далеч от море!
И все пак никому не пречи една перличка Сваровски сред розовия цвят, нали?
„Изииии, току що си взех красотите! Прекрасни! Неповторими! И колко мноооого ми харесват! Благодаря ти от сърце, магьоснице! Благодаря, че сътвори за мен и за детенцето ми тези уникални произведения! Думите не ми стигат да ти кажа колко много ме зарадва и как внесе още красота и обич в празника ни!“ Мария
Навръщане към София отнесох спомена от чувствата ми в онзи ден преди пътуването – суматохата, бързането и умората, но и адреналина, който ме носеше из пространството сред усмивките на хората, до чиито празници се докоснах. Спомен за морето, в което отново не се научих да плувам, ами, да, уви. Истории, които имам да разказвам; снимки, които имам да обработвам. Усещането за едно ново начало – това на нашето приятелство с необикновената Мария. Дано някой път и морето ни срещне една с друга. А Поморие – София ми се видя кратко разстояние за цялото това изживяване. Само в четири дни. 🙂
Ваша, и Красавицата поръча роза на татко си вместо рокли и дрънкулки, Изи
За украшенията ползвах: памучна дантела, шифон, тичинки, перла Сваровски, стъкленица с цвят от роза, сатенена панделка, верижка и елементи в старо злато
