Закачката в заглавието се случи като един неглиже ефект от история така смешна днес, но със съвсем инакво звучене в онзи момент. Тогава Валерия бе още бебе, а срещата ни с нея бе една върволица от катаклизъм след катаклизъм с хепи енд. Главни действащи лица бяха един разбит автомобил (моя), една спешна ваксинация (на моя Емо), полицай, колелета, изгубена чанта с телефон, пари, документи (на Галина, майката на Валерия), пак същия полицай. Есента също бе намесена, доколкото изобщо ни позволи да я забележим, и ако тогава не сме ѝ отдали нужното, то следващата ни среща с Валерия е реверанс към цветовете, топлината, уюта. В очакване…
Есента е още млада, неузряла, шарена и разпиляна, готова да посреща нови животи. Да се влюбва. И да се променя. Есента е разказ в цветове, тихи мелодии, шумолене, прегръдки, гъделичкане по стъпалата. Есента отразява цветове от детски усмивки и нежен допир. Сякаш зад годините заедно стои един-единствен миг на първия поглед. А това е само началото…
Обичам, Изи