Води ме, слушам те…

Събота ме срещна с Ива, която упорито наричах Ели, с Митко, когото пък прекръстих на Марти, и с техните бонбони Дени и Вели. Обърках пътя, също така, т.е. програмата ми се води за изпълнена…

Всяко семейство остава свой отпечатък в съзнанието ми, привързвам се лесно и да срещна взаимност у непознатите очи, никак не е рядкост. Тези малки и големи хора искрено стоплиха сърцето ми. Усмивките не напускаха очите им, моите също, докато ги следвах. Сякаш с нетърпение очакваха да им подам знак да се прегърнат, за да се отприщи рояк от милувки, целувки, едни тихи заговорнически докосвания. Нежните прояви на обич и доверие следваха една след друга. Сплотени, търсещи се, отправили поглед в една посока, и разговорите ни бяха така леещи се и в синхрон, както и фотосесията.

Едно чорапче постоянно се губеше, миниатюрните шепи едва-едва подкрепяха букета от шишарки, сапунените балони бяха не жълтите, а зелените, защото така. Гозбата от есенни листа, изсъхнала кора и шипка бе безопасно отнесена у дома, нова пътека бе открита някъде там, където кравите пасяха. Хубавото е, че ще ги видя отново скоро…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това: