На коучинг с Гая

Тези моите мъже, Бога ми, ще ме довършат.

Най-старшият наскоро имаше рожден ден и вместо да получи подарък от всички нас, извърши финансов подвиг – подари ми той… кростренажор. Три дена по-късно се прибра с букет рози, зарадван, че новата играчка е в употреба и жена му, аз, ще се сдобие с едновремешния си външен вид. Да бях друг човек, аха да се засегна и да му посоча червения картон, ама на, късметлия, случил е човека на търпелив телец с изпилени рога и налудничава усмивка. Но пък да си призная, не е лошо да си имам на разположение кростренажор. Е, малко фън шуи-то ми се обърква, но като няма насочени насреща огледала, пак е добре…

Големият ни син, на мене мяза, как да се отрече, имал нулев час, но в суматохата покрай бързането за училище се сдоби с прозрение, че имал грешка, а нулев час – нямал. Та, почерпих го едно брауни за утеха, след като в колата изпълних танц със саби, шофирайки и припявайки най-вече фалцетни тонове. А сега, преди заспиване, с равен тон ми съобщи, че чисто новия му мобилен телефон е изчезнал, но е почти сигурен, че е… там (тук посочва с жест на илюзионист, така че публиката да не улови същината). Неговото „там“ обаче не съдържа телефон. Та, айде с новия ден, нова битка…

Най-малкият ни син… откъде да започна. След като спря да ни удря за закуска, обяд и вечеря, премина към по-високо ниво. Нарича ни с едни приказни епитети, усвоени от детската площадка, че се замислям дали не беше по-добре да се примирим с кютека и да си получаваме дневната доза със смирение. И откакто имаме котка, се завърна в нашето легло. Не търпи отказ, но пък как да му дадеш отпор като с чуруликащо гласче, ръце на „Ф“ и асиметрични къдрички те реже с: „Ааааа, нали съм бил много сладък, нали, защо да не спя при вас?!“ Най-новото му постижение е да чете. Но наобратно, от дясно на ляво. Сега трябва да проверявам това означава ли нещо конкретно или е поредната проява на козирога у него…

Тидик – и той ми образува нерви. Вместо да си пие вода от паничката като всяка нормална котка, скача в миялната и облизва съдовете по-добре, отколкото аз бих, ако ги миех. Освен това търпеливо чака да сляза от кростренажора, за да попие от телесните ми течности под прикритието, че ме целува и обича. И ето сега, вместо да си заспи в леглото, се настани на стола, на който съм седнала и въпреки че е бебе, някак си зае три четвърти от общото ни пространство. Добре че е кростренажора, вижда се ефекта…

Откакто започна новата учебна година моят хаос прие размерите на исполин. Не ми стигат кахърите с домашните мъже и домакинските задължения, ами приех и длъжността екскурзовод. По осем пъти на ден, без преувеличение, водя и прибирам деца от различни краища на града. Не вярвате? Значи, сутрин дъщеря ни трябва да е на училище, а най-малкият – на градина. На обяд водя най-големият на училище, а в някои дни преди това е на немски, математика и английски. В 17 ч. прибирам девойката и дребното, а в 19 ч. – батко им. Някъде междудругото трябва да вместя кростренажора, поне в началото да покажа повече ентусиазъм, и с много свян да призная колко съм закъсняла с обработката на есенните фотосесии и поръчките на цветя от коприна. Та, в този исполински хаос на дневен ред изплуват въпросите „Какво да променя“ и „Как да променя„, за да са доволни всички. Като в начална точка поставям себе си – моят Аз, първопричината да съществува този хаос. Но как да достигна до отговорите? Сама? На неудобния заради котката стол ли?

Тук е мястото да вметна, че от толкова рекламирани трейнинги и коучинги за какви ли не измишльотини от напористи млади блогъри и влогъри, с претенции да са първите в своята „сфера“ и с уникално „ноу-хау“ и „портфолио“, недоверие е най-малкото, което усещам. Вероятно е политически коректно и бизнес ориентирано всички да ползват гръмки фрази с тренди чуждици в тук-там неграмотно и нескопосано сглобени публикацииКИ, наречени дори „статииКИ“. А моят исполински хаос стигна до там да има нуждата да му бъде помогнато да приеме друг облик, докато Аз-ът преоткрие и преосмисли пътя си. Така попаднах на Гаяне Минасян и нейния Коучинг с фокус върху решенията.

Впуснах се в това приключение с доверие, с отворено сърце, с внимание и към най-дребния знак от нейна страна. Разбира се, не за да търся готово решение, защото Гая веднага ще ви апострофира, че то си е вътре в мен, затворено в ковчежето, съдържащо спомени, събития, хора, сетива. Интересен е начина, по който Гая води. Тя е толкова естествена в мимиките си. И няма да откриете фалш, прибързаност или някаква нейна моментна потребност. Тя бе там за мен.  Всяка дума е добре подбрана, въпросите са насочващи, но и подсказващи, търсещи и същевременно сякаш вече знаещи. Отговорите на моите търсения лека-полека се сдобиваха с нещо повече. Имаше моменти на прошка и искрени сълзи, ето така – не на креслото на психиатъра, а както си седяхме в „ANANDA“. Чувствах се в сигурни ръце, прегърната, разбрана, изслушана. Имах времето да се затворя в себе си и да се обърна към малкото момиченце, което някога бях. Онова, с големите въпроси и различните от плановете на родителите си мечти. Може би точно от това съм имала най-голяма нужда, а Гая е открила нещото у мен, което вероятно е разковничето. На момента заобичах идеята ѝ – да пристъпвам бавно, лежерно, стъпка по стъпка към промяната навътре в мен. Странното е, че често разказвам същото на майките, които консултирам за кърмене като Ла Лече Лига Лидер, но така и не съм се сещала да прилагам тази дребна хитрост към себе си.

Усещането да съм в уюта на съвършено непознат човек, отворен към мен, е много интересно. Дистанция помежду ни не съществуваше, бяхме сред хора, а сякаш всички уважаваха покоя ни. Ако има начин да излееш сърцето си, за да потърсиш и откриеш себе си с помощта на коуча, мисля че е точно този. А след близо двучасов разговор очаквах, че Гая ще е преуморена. Но тя мило отвърна, че цялата работа съм свършила аз, говорейки, осмисляйки нейните насоки. Сигурно е прекрасно да работиш нещо подобно, което помага…

Какво ви очаква на среща с Гая? Не непременно неочакваното. И вероятно би било различно така, както сме различни всички. В нейно лице ще срещнете мощен мотиватор; изразителност, която вдъхва доверие и увереност, че сте в точната компания; сърце и душевност; досегашен опит и нов опит; частици и от нейното лично пространство…

Колкото до отговорите на моите „Как“ и „Какво“ – те са някъде там. И понякога са замесени любими хора. Да продължиш напред с малки стъпки и с нова мисия е ежедневна мантра. Един ден ми се получава, в друг несигурността във възможностите ми настъпва. Контрола над исполинския хаос не винаги ми принадлежи и точно тук, приемайки начина ни на живот, прощавам и на него, хаоса, прощавам на всички замесени, прощавам и на себе си…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: