Септември е в своя пик, учебната година настъпва, а лятото дори и плах опит не прави да се оттегля. С Елия, Вики, Мира и Алекс навлизаме из горските дебри, тишината рязко се отдръпва, защото просто е весело. И още е лято…
Аз съм щастлив човек, заобиколен от толкова много хора с богати сърца, щедро раздаващи емоциите си пред обектива ми. Благодаря ви за радостта от тази среща и за търпението, прекрасно семейство, а от есента има още тооооолкова много. Скоро…
