Много обичам това семейство. Срещите ми с тях са урок по емпатия и приемане. Естествени, чаровни, забавни, обичащи се, винаги в движение и до колкото е възможно в една такава италианска фамилия – дзен, ама много дзен. Небрежно лежерни, а всъщност гравитиращи около стриктен график, за чието съществуване чувам легенди от години, отстрани всичко в това семейство изглежда наистина лесно.
Тази година сесията ни се въртеше около фразите: „Искам да бъде просторно“; „Искам цветовете на есента“;„Искам децата да играят“. И ето, така и стана. От страстният читател до мокрите обувки, целувки, гъделичкане и гонене, плашещи муцуни и витошки тревопасни – казах ли вече, обичам семейство Михайлови, пригответе се за много усмивки и топли прегръдки.
Въпреки ледения вятър…
„It’s all about finding the calm in the chaos“
Дона Каран