Между „имало едно време“ и „заживели щастливо до края на дните си“ има толкова много за разказване, а приказките заговорнически спотаяват историите. Аз обаче ги зная, защото имам късмета да съм наблизо. Малко думи с много фотография – струва ми се достатъчно изразно средство за пренасяне отвън ежедневието, в посока голямата емоция. А и какво ли ново бих могла да добавя към вече разказаното Ах!Тополско, щом отново в главната роля е Любовта?
Леда празнува своя първи Рожден ден. Заедно с Криси и Боби, както и със скромното опашато участие на госпожица Ружа, създадохме завинаги скъп спомен по пижами, скрити на топло в очакване на Коледа…
Сладък е живота, Леда е самия Живот. Леда е Любов.
С обич към всички замесени, Изи
