Срещам я от мъничка, но започнах да я опознавам отскоро. Наричаше ме леля Изи, а сеге вече сме приятелки и съм просто Изи. Но пък не коя да е, а Изи Фотосеската. Така ме кръсти Криси и ако някога по време на пътя си съм се сдобила с правото да се нарека фотограф, то това се е случило във въпросния момент.
Криси има изключителната способност да създава идеи и да постига реализирането им. С мисъл за хората около нея, разбира се, така че всички да се забавляваме в една атмосфера на приятелство. Нещата около нея се получават с лекота, предполагам най-вече благодарение на подкрепата от родителите ѝ, Ели и Сашо. Тримата те оставят с усещането за сплотеност, грижовност, сърдечност.
Струва ми се, че Криси е отглеждана като нежно цвете. Цвете, което има право на своите моменти в избухващ и безгрижен детски смях, редуващ се с тишина, с моментна тъга, с нужда от прегръдка, изслушване и разбиране. Какво богато родителство е това, в което детето ти да умее да говори за чувствата си, да попита за твоите, да сподели големите си терзания над малката си главица…
Сближването ни с Криси е в стъпките по изпълнението на нейните детски желания. Лятото бяхме край езерето, зимата прекарахме в коледен пикник с много сладолед, а рождения ѝ ден – в театрална постановка…
Та, за сладоледа през декември, кажете вие – вкусен е, нали?
Фотосески поздрав за Криси и сие, Изи
P.S. Топлите дрешки за чашите са мил подарък от Вили, Oh, sweetpie
