Януари от 365

Facebook е странно измерение. Доскоро битувах като човек, който не крие естествените си прояви и скъпоценните си деца от чужди очи. Ако нещо от ежедневието намирах за нужно да споделя, го правех. Задавала съм си въпроси дали изобщо то би било интересно, какво може да му е интересното, дали ще е от полза за някого. Независимо дали нещо мое предизвиква лайкове или каквато и да била реакция, за мен е било важно да му дам възможност да пътува из белия свят. Имала съм нужда от мнения, от подкрепа, от прегръдка. Имала съм нужда да чуя сама себе си и след време да се върна на същото място. Да започвам отначало, да не завършвам нещо, да казвам „не“, да търся. Съвсем човешки неща.

Имам приятели всякакви и чистосърдечно мога да кажа, че ги обичам или ако това звучи пресилено за вас, то приемете, че са на топло в сърцето ми, че ги мисля, че опитвам да съм до тях. С най-близките, с които винаги се търсим, се откриваме и в реалния живот. С други общувам предимно онлайн и макар да се виждаме само по повод или по изпълнението на някакъв общ проект, очаквам всяка наша среща с нетърпение и няма да е прекалено, ако кажа, че след това се чувствам обогатена. Имам и приятели, които емигрираха и липсата им се усеща. Имам и други, които живота ни раздели по един или друг начин, но продължавам да си искам времето с тях. Други приятели всъщност са познати, които са ангажирали живота си с кауза и те печелят моите възхищения повече от всеки друг. 

Някои от приятелите ми ползват Facebook по обратния на мен начин и това си е тяхно право.

Нещо се промени за мен този януари.

Facebook промени правилата. За бизнес страници като моята, завесата започна да се спуска още миналата година. Същевременно автори споделят, че спонсорираните им публикации нямат дори минимален ефект от обещания, за да бъдат принудени да плащат още и още. И да се надяват на следващия път. Аз все така не виждам много от харесаните от мен страниците, убедена съм, че и при вас е така. Но пък чат-пат се появява някоя спонсорирана публикация за нещо, което изобщо и никога не би могло да предизвика реакция у мен. Също, мотивират ни да изграждаме общност към страниците ни, да търсим полезно, ненатрапчиво и забавно съдържание, да ползваме всички възможни инструменти като администратори, дори и да не ги разбираме, да трупаме последователи, да ползваме личните си профили за бизнес.

А кога ще ни остане време да работим работата на този бизнес?

Иска ми се да имам време да търся разнообразни гледни точки, да изследвам възможностите си, да надграждам уменията си, да експериментирам, да се свързвам и с нови хора. Мисля че 2017-та беше благодатна година, в която намерих моето място и видях, че усилията наистина се възнаграждават. Но какъв смисъл от всичко това, ако не успея да достигам до повече хора и да наблюдавам дали работата ми се възприема?

От автори се превърнахме в магистри по Маркетинг на социалните мрежи. Всеки втори пост в групата за фрийлансери е „търся/предлагам поддръжка на Facebook страници“. Чисто нова професия? Няма лошо. Тези от нас, които се борят със собствени сили, сме подложени на съвети със съмнителна стойност от постоянно изскачащи гурута. Някои от тях дори провеждат платени консултации с такава лекота и „запиши се сега, местата свършват“, сякаш знаят нещо повече от самия Марк З.

Какво толкова, си казвате, спазваш правилата на играта, щом искаш да я играеш. Е, да, да. Това и правя. Мрънкаш, ще кажете също. Така да е.

Точно заради това, заради новите правила на Facebook, се пренаситих от всичко. От приятелите, които само гледат и зная отлично, че надничат и се осведомяват за семейството ми от личния ми профил, но не участват в живота ми в това измерение поради техни си причини. От лутането дали това или онова ще се хареса и какво всъщност се харесва. От страха дали това е правилния път, дали не бъркам някъде, дали съм един безумец в големия свят.

Изхабява идеята да бъдеш навсякъде. Погубва се таланта, докато търсиш начините да го популяризираш. Блог, групи, страници, профил, Instagram, Etsy, e-mail. Календари, тефтери. Пароли. Програми. Приложения. Живот в компютър. Живот в мобилно устройство.

След рождения ден на най-малкият ми син тази година, просто се затворих за всички. Прибрах снимките на семейството ми, дори и на Тидик, премахнах някои статуси и замлъкнах. Емоционално, както винаги, и с размах. Усещането, че нещо, което е важно за мен, не е важно за друг, се нанесе трайно в съзнанието ми. Но аз не мога да бъда друга, освен себе си. Да понасям с търпение проявленията на всичките бушуващи страстни Изи-та у мен, да се старая да ги овладявам – си е нелека задача. Трябва ли да правя това, което някой друг очаква? Не.

Искам да снимам, да създавам цветя, да разказвам истории. Не да се боя от лайковете, сърчицата, коментарите, споделянията. Не е чак толкова много.

В Instagram имам усещане за лежерно и естествено общуване, без алгоритми и тревоги. Мисля да си запазя това. Личния ми профил във Facebook ще изстива, за да мога да развивам идеите си извън него – в страницата и в групата към нея. Лека-полека се събират хора, с които имаме сходни интереси, присъствие и разбирания. Нямам велики очаквания към никого, освен към себе си. Чувствам се в свои води, прегърната от усмивките на познати и непознати, които ме възприемат точно такава и без фалш. А това е безценно. Общността, за която Марк З. натъртва, вече се оформя и откривам правотата му.

Разбира се, че не мога да се абстрахирам напълно от лайковете и да ги омаловажа. Но ще се постарая да огранича тревогите в съзнанието си. Защото точните хора са нещо като добрите приятели – откриват те за себе си, не те пускат, показват ти, че не си им безразличен. Вярвам, че в групата ми ще се присъединяват точно те…

Личния ми проект за 2018-та – 365 дни от нашия живот, е в Instagram, ще бъде и тук веднъж в месеца. Той си има собствен таг: #isabellesminglemangle365

1/365 Days -> Siblings impact

2/365 -> Home alone with baby Tidik

3/365 -> Kidsfree day

4/365 -> #babytidik is on a diet

5/365 -> They both have one dream – to be the best spies ever. From the coach

6/365 ->#babytidik – the boy who survived

7/365 -> So, so happy! Our big boy is celebrating today and #babytidik is back home

8/365 -> Small talks in my favorite bookstore #booktrading and Bissy

9/365 -> What a horrible traffic this morning…

10/365 -> Paper work 😂

11/365 -> Gravity

12/365 -> Birthday Mood, so Excellent

13/365 -> Come to the Dark side, I’ve made cookies for you

14/365 -> Overslept Sunday & three of five in this picture

15/365 -> Driving Miss Daisy

16/365 -> Boys with toys

17/365 -> Hello, gorgeous ❤

18/365 -> Ah, working with these two…

19/365 -> Light catchers and love sneaking

20/365 ->🌲

21/365 -> Siblings hairstyle

22/365 -> Digging as if you were in a puberty

23/365 -> Sick and Destroy Day

24/365 -> Meh…

25/365 -> Bossy

26/365 -> Small talks

27/365 -> Cinema experience… Never again

28/365 -> Step by step selfie

29/365 -> Nailed it

30/365 -> I shoot people for a living. So does she.

                                                                                                                                                                                                                                                  31/365 ->
– Кралят живеел с мащеРКАта си…
– Криси, ще ми кажеш ли коя е тази приказка?
– Да, „Омагьосаната ябълка“… Пише се с „о“! 😂

Такъв го видях януари. С толкова думи, с повече фотография за спомен. И оттук-нататък с Facebook в своя минимум…

46 дни до пролетта, Изи

2 Comments

  1. Изи, разбирам напълно решението ти. Радвам се, че все пак ще те „намирам“ за да гледам красивите ти снимки 🙂 па макар и само в инстаграм и в хубавата ти нова група.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: