Дъщеря ми бе онази искрица, която разпали идеята за моето ново начало преди цели шест години. За нея бяха създадени първите ми цветя, с времето се появиха стотици за вас. Когато за първи път Киси разбра, че работя над божури, сякаш бе по-въодушевена, откогото и да било друг. Неспирно кръжеше около мен, и с нетърпението на малка Пипилота очакваше да снимам диадемата върху нейната главица. Нарече ги „боНжури“. От онзи момент насетне, това френско звучене си остана като запазена марка и шега между двете ни. А боНжурите се променяха заедно с нея. Разцъфваха, затваряха се, ухаеха. Сладките ѝ розови бузки се стопиха и от меко коте, Киси се разтвори в изящна госпожица с усмивка на Мона Лиза. Нашите боНжури преоткриваха нови домове и сърца, двете ги изпращахме притихнали, с малко тъга и много обич, жадни за още и още нови създания.
виж още » БоНжури пътешественици
Божурите са изключителни цветя, които радват душата ми. Виждам ги в толкова различни цветове и форми – от миниатюрни пъпки до едрогабаритни украшения. И въпреки че все така съм изправена пред предизвикателството и отговорността по време на работа, изпитвам лекота и увереност. Застана ли пред масата с материали, си я представям отрупана с боНжури…
Интересно ли ви е как се ражда цвете? Нека ви разкажа скоро, а дотогава разгледайте как Невена Генчева видя историята на един боНжур с шоколад, деца и коте, клик.