Представете си ни – две хлапета и трима възрастни, един фотоапарат и мноооого ентусиазъм в търсене на мечки, ама истински, насред гората. Струва ми се, че всички се изпокриха от нас. Не само мечките. Защото ръмжахме страшонската, тичахме, аха-аха да цамбурнем в езерото, криехме се, катерихме се. И всичко това придружено с всякакви викове, а всъщност не искахме да изглеждаме опасни! Дори носихме храна за гладните мечки! Ех, наложи се да си я изядем, да не я хвърляме на вятъра. Не, не бабините пържоли, разбира се, те си бяха за вечеря…
Мечки в гората ли? Ами, просто следващия път ще опитаме с… медец!
Как да ме откриете за фотосесия или копринени цветя, ако съм в гората за мечки? Ето така:
